Category: Стихове

Отдавна всичко сме си казали
Изкрещели и изплакали
Отдавна вече няма сила да води и тази битка
Понякога ще си кажем “ Здрасти”
И ще бързаме обратно да си кажем “Чао” Continue reading “Мълчание”

Събуждам се
В пет и поглеждам настрани
Ръце познати ме обгръщат
Кошмари стари ме преследват Continue reading “Безсъние”

Можеш ли да ме видиш
Такава, каквото съм
Зад 100 ми различни лица
Ще откриеш едното истинското
Но внимавай, то крехко и ранимо е Continue reading “Разнолика”

Какво най-силно искаш да бъдеш?
Красив, богат, успешен.
Добре! Стига ли ти?
НЕ? OК! Continue reading “Искаш ли да бъдеш”

Свикнали сме да има драма
Никой не ме обича, толкова е тъжно
Ами обичай се сам
Не ме разбират, как да те разберат Continue reading “Драмата”

И станах саможива
И спрях да плача
И самодостатъчна си станах
От липсите, човек се учи Continue reading “Саможива”

Гласът му звучеше, като музика в ушите й
Галеше сетивата й, събличаше душата й
Самотата я убиваше и след нея истината
Зловещо си пропряваше път Continue reading “Тишината”

Лицето ти обляно в сълзи
Озарено от усмивки
Видяно от мнозина, но разбрано от малцина
Депресиите, преминали и вилняли в теб Continue reading “Лицето ти”

Стоиш безизразно, с отпуснати ръце
И чакаш миналото, някой спомен да ти донесе
Оглеждаш се в тъмнината
Някъде там си си затворил душата Continue reading “Безпреспективно”

Днес се почувствах свободна от теб
Не ти, не си ме държал
Не ти, не си ме искал и не си ме търсил
Не ти, не си ме обичал Continue reading “Свободна”