Category: Стихове

Стоиш безизразно, с отпуснати ръце
И чакаш миналото, някой спомен да ти донесе
Оглеждаш се в тъмнината
Някъде там си си затворил душата Continue reading “Безпреспективно”

Днес се почувствах свободна от теб
Не ти, не си ме държал
Не ти, не си ме искал и не си ме търсил
Не ти, не си ме обичал Continue reading “Свободна”

Промени се, нагоди се
Погледни се в огледалото
И сълзите са от изгубени битки
Раните по лицето, ръцете, и тялото
Всичките те твои са Continue reading “Променил си се”

Научих се на много неща
Как се страда мълчаливо
Как се слуша разума
Как се пада от високо Continue reading “Научих се”

Познатото усещане да ме целунеш
Не се сравнява с никое друго
Поглеждам те и виждам вкъщи
Усещам спокойствието в тишината
Хващаш ме за ръката Continue reading “Целувката ти”

Не, не съм аз добър човек.
Такъв мил и всеопрощаваш.
Нараниш ли ме, ще те захапя,
няма да ти дам свобода.
Не вярвам в нея аз! Continue reading “Добър човек”

Не обичам хората аз.
Какво могат да ти дадат?
Казват, че хората са огледало,
но какво точно показва то?
…Харесваш ли се… Continue reading “Асоциална”

В обятията ти беше
хубаво, топло,
беше като един летен
слънчев ден. Continue reading “В обятията ти беше”

Наистина е много трудно,
трудно, почти болезнено.
Да пуснеш някого, нещо.
Не искаш, защото те е страх. Continue reading “За отговорите”

Живота ми е пълен с парадокси.
Чудничко, как обаче аз през тях минавам.
Уж не мога да тичам,
а искам да избягам. Continue reading “Парадокси”