За храстът, който искаше да бъде дърво

                   Ако искаш да постигнеш нещо работи за него, това е основното нещо,  което трябва да ти бъде мотиватор. Така ако искаш да бъдеш добър писател, трябва да пишеш всеки ден и да вярваш в това, което правиш. Хубави надъхващи думи, проблемът е че хората се дънят най-силно при осъществяването на своите мечти и проекти. От живота ми най- много ме е яд за пропуснатите възможности, за нещата, които  е можело да направя. Бъди по-добра версия на себе си, но това не е толкова лесно… Оправдания спирам вече… Часът e два през нощта трябва да си лягам. Новите съседи звучи все още на лаптопа ми, изключвам . Мъжът ми отдавна е заспал, лягам си внимателно,  той се разбужда аз се поставям на гърдите му и преди да заспя започвам да мисля.  Спомням си Велико Търново и за това колко много исках да съм с него, когато бяхме разделени. Continue reading “За храстът, който искаше да бъде дърво”

За зимното време

За зимното време

Ако нищо не може да запълни отсъствието ти и ако сълзите са ми всичко, което можем да бъдем. Колко точно ми липсваш.

Онова странно усещане, при което ми се иска хем времето да върви по бързо, хем да върви по-бавно. Заседнала между положението, че не искам да съм тук от една страна и някъде другаде бих могла да бъдa, аз изкарвах поредния работен ден. Зимата определено започваше да ми тежи. Наистина лятото е прекрасно нещо, но като всяко хубаво нещо и то за съжаление свършва много бързо… Обичам химикалките да пишат тънко и да миришат на мастило, и да цапат ръцете ми …обичам да гледам как  минава зеленият трамвай… обичам да имам неприлични мисли за НЕГО, обичам да мисля и за другия със светлите очи. Чудя се нещо докато стана време това да бъде публикувано…дали… дали ще го бъда забравила напълно… дали искам да го забравя напълно… Сигурно. Като сe замисля отдавна не съм писала нещо провокативно е добре почвам. Continue reading “За зимното време”

За боговете, които вярваха в хора

За боговете които вярваха в хората

Танцувахме във  въздуха до звездите, когато изведнъж светлините угаснаха и ти не изчезна заедно с тях. Не съм аз от романтичните.

Бръм, бръм бръмбарите в съзнанието ми се блъскаха един в друг и от напразното им жужене цялата ми глава кънтеше. Винаги съм се пазила от това да имам високо самочувствие, понякога имам чувството, че постоянно съм нащрек, сякаш бях готова да избягам или да загубя  всичко във всяка една секунда. Трябва да имаш план: А,Б,С и т.н., хората те дънят.  Тази вечер съзнанието ми беше свободно, Велислава беше до мен подскачаше на един крак, не ме дразнеше нито високият й глас, нито вулгарните изрази, напротив искрено им се смеех, тази спокойна плевенска нощ за първи път си позволих да бъда отново себе си навън. Continue reading “За боговете, които вярваха в хора”

За коледното настроение

За коледното настроение

Декември месец е време за равносметка, какво си постигнал и какво не си успял през изминалата година. За мен 2018 година беше една динамична година, свързана с много превратности и сложни моменти, може да каже, че беше година на личностно израстване. Беше годината свързана с НЕГО. Знам, че трябва да го пусна, да го пусна и да успешно се справях с тази задача. Все по-рядко ми липсваше  и си мислех за него. Браво на мен, можело значи. Много, много прави са хората, когато казват “Далеч от очите, далеч от сърцето”. Обичах да се кича с медали, за неща които е трябвало да свърша и аз съм успяла. Да ви призная това действа мотивиращо, особено за хора, като мен които са с постоянна хронична депресия. Ето днес свърши това и това – трябва да си горда със себе си и така. Като няма кой да те похвали в живота, сам си го правиш… Спирам вече с празните размишления… Continue reading “За коледното настроение”

За  позитивизма

За позитивизма

Аман от позитивни хора, не аз не съм, напротив, даже може да се каже, че съм въплъщение на негативизма. “Успокой се, Гергана и просто си гледай работата, това се опитвах да си повтарям, ама отвътре черни мълнии летяха към мен”. Какво ми ставаше? Защо не можех да съм позитивен човек, да съм усмихната и миличка и да се радвам на живота. Как на другите хора им се получаваше, на мен не. Може би това ми е най-големият проблем в живота – негативизмът, а сигурно имах и други. Това, че исках всичко да става на моето, че бях асоциална и не умеех да губя. Като се  замисля много ми бяха проблемите… Но най-големият ми беше със социалността – “Трябва да общуваш повече с хора”, то много неща “трябва” в моя  живот, винаги съм мразела тази дума. Не че се оплаквах от живота, ето в този момент се стараех да погледна положително на нещата. Ето седях на топличко, до мен имаше шоколад и мандарини, аз слушах любимата си музика и имах възможност да си пише небивалицата…Кога ли щеше да ми дойде момичето за интервюто… Continue reading “За  позитивизма”

За обществено наказание

За обществено наказание

Пролог

Мъжът ми говореше с мен с написани листи, а аз бях изморена, не ми се слушаше, честно казано предпочитам да си стоя на работа и не, и това не предпочитам. Предпочитам да си стоя в леглото и да плача, и да гледам филми, и нищо да не правя. Всъщност мога да се предам, но не исках. Продължаваш да вървиш, а си с пет копия забити в корема, но продължаваш да се движиш.

– Трябва да поговорим за сметки – продължаваше да държи листа, отбелязваше и заграждаше.

– Добре ще изтегля пари и ще ти дам. – отговорих.

Исках да приключим този разговор по-бързо. Отидох да си легна, беше привечер, не ми се стоеше будна. Continue reading “За обществено наказание”

Приказка за тъпия човек

За всичко лошо което ти се случва има причина и най-често причината е че си тъп. Това си мислех докато свита на кълбо плачех в леглото, сълзите ми ме караха да треперя. А някъде там в главата ми вървеше бийта – “тъп си, тъп си, тъп си”. Бях тъпа, но бях и жива. Болката те кара да израстваш и то беше ясно, че то ще свърши така. Градация, това е нещо, към което трябва да се стремиш, а няма градация без болка. Логично звучеше, да. Само че това не променяше факта, че мен ме боли, ако имаше начин да си изключа всички чувства бих била най-щастливият човек, ама нещата не се случват по наше жeлание. “Тъпа си, тъпа си” бийтът звучеше в главата ми и аз продължих да плача. Continue reading “Приказка за тъпия човек”

Черната душа на Вера

Черната душа на Вера

Пролог

Никога не съм харесвала отражението си в огледалото. Винаги съм смятала, че не съм особено привлекателна и този факт за мен беше запечатан дълбоко в моето съзнание. Още от училищните ми години, моите съученички упорито коментираха, кое момче ще се прежали да бъде с мен. Е, обективно погледнато се намери, дори се ожени за мен. Истината е, че аз не обичам клишетата и нормалните неща като цяло. Самата аз не съм нормален човек. Този факт никога не ме е притеснявал особено.

Кандидатката изглеждаше притеснена, аз и се усмихнах: Continue reading “Черната душа на Вера”

За ефекта на бумеранга

Всичко което направиш ще ти се върне по три, затова бъди добър човек. Това е основният принцип на моето възпитание от най-ранна детска възраст. Винаги съм се старала да бъда добър човек по моите разбирания за добро…майка ми ме прегърна, някъде там в мислите ми се появи образът на баща ми, сякаш беше там, но не беше… Continue reading “За ефекта на бумеранга”

За картоиграча, който загуби играта на карти

Тъпият ключ не влиза, не то за влизането влиза, ама никаква работа не върши. Това прозвуча ужасно. Поседнах да почакам и да помисля, едва ли е толкова сложно да влезна в един вход. Отворих си телефона: Мъжът ми: ”Eй, пиле, просто така си те закачам”. Усмихнах се. Добре е. Деница: “Момичета, кажете нещо скучно ми е”. То хубаво Дена, ама на мен ми трябва Виктория – не е на линия, звъня ѝ – не ми вдига. Звъня по домофоните и пак греда, никой не ми отговаря. Абе мамка му този вход се оказа егати крепостта. Ще стане по другия начин явно. Continue reading “За картоиграча, който загуби играта на карти”