Новото нормално

Интересно заглавие за статия от гледна точка на това, че едва ли съм най-подходящият човек да определя кое е нормално и кое не. Но…

Наскоро бях в зоологическата градина и изведнъж ми стана тъжно за животинките, изложени на показ, като музейни експонати без душа. И се запитах на кого му е необходимо всичко това. Тези животинки имаха нужда само от едно нещо и това е свободата си. После се замислих – не сме ли същите, само че в друг вид клетки? Continue reading “Новото нормално”

Стъпки

Първата стъпка е силата
Тя е енергията,тя е мястото ми не е тук
Второта стъпка е промяната
Третата стъпка е очакването
Четъртата стъпка е страстта
Петата стъпка е възмостността Continue reading “Стъпки”

А всъщност хората имат нуждаят от съвсем малко

“ Не съм добър човек, не ме мислете за такъв, но никога умишлено не бих ви сторил зло”

Така… едно от нещата, които някога не съм разбирала у псевдоинтелектуалците е тяхното желание да направят  човешкие взаимотношения по-сложни отколкото са, с цел да се прикрият други травми или за да се задействат определени механизми. Звучи страшничко…в действително е така. Хората имат нужда от съвсем малко, ето какво е то: Continue reading “А всъщност хората имат нуждаят от съвсем малко”

За въртележка, която се движи само нагоре

Не съм писала небивалица от страшно много време, но това е защото сами по себе си те изискват повече време и криативност, тъй като при тях почваш от нулата и изграждаш една история, но тъй като се познавам знам, че съм от този тип хора, които почнат ли първият ред със сигурност  ще стигнат до последния, въпросът е кога. Та идеята е за колелото, което се върти и някак си все се получава, че веднъж си долу имаш време колкото за глътка въздух и пак си горе. Сигурно има начин да хакнеш системата и все да си горе, аз съм човек на опитите. Пишейки това се чудя какво бих могла да свърша днес, на мнение съм, че всяко движение, което направи човек е полезно, застоя е равен на деградация. В живота съм взимала всякакви решения – повечето хората биха ги определили като грешни, абсурдни и безумни, но като на първи принцип съм се водила от своята интуиция. Някак си съм такъв човек, който постоянно му тежи фактът, че времето му е ограничено и свършва и това ме подтиква да се движа и да ускорявам темпото. Все едно съм в открит океан без лодка или дори спасителен пояс и ако не плувам ще потъна в нищото, в скуката и безвремието. Бях писала преди две години подобно стихотворение,  няма промяна от близо четири години съм така, колко ли още? Не се знае. Е, небивалицата е започната ще видим накъде ще й излезе края, надявам се нагоре. Continue reading “За въртележка, която се движи само нагоре”

Виртуална реалност

Като се замисля и аз доста често съм попадала в този капан на интернет пространството, ама там не само може да попаднеш ми направо да потънеш. Винаги съм смятала, че има средства за социална регулация, едно време е била религията, сега са социалните мрежи.

Напоследък телефона все по рядко е в мен когато излизам, а без него това, което може да направиш е да гледаш и да слушаш. Отстрани погледнато пристрастяването към социалните мрежи изглежда плашещо. Continue reading “Виртуална реалност”

Енергията – силата на излъчването и мисълта

Започнем ли да говорим за енергия и някаква извън материални неща, за мен разговорът  отива в една сфера, в която поклащам умно глава и казвам “Да, да разбирам”.

Като дълбоко прагматичен човек тези мисли винаги са ми се стрували нереалистични или пълна загуба на време. Въпреки това има няколко неща, които съм разбрала: Continue reading “Енергията – силата на излъчването и мисълта”

5-те най-абсурдни изказвания на правителството и щабът по време на кризата

 Вече една цяла седмица присъствам на протестите срещу правителството, заради мои лични причини.Доста от скандиранията, аз не ги произнасям защото ги смятам за прекалено обидни. Не смятам, че думи, като ” курво” и “педераст” изразяват каквото и да е политческо мнение, а нисък манталитет. Continue reading “5-те най-абсурдни изказвания на правителството и щабът по време на кризата”

Белези

Всички сме белязани малко или много
Разгледай се, виж се
Белези от железа, листи или лудории
Големи рани останали от тежки моменти
Или малки такива от незабелязани драскотини Continue reading “Белези”