За въпросите

За въпросите

Нима е толкова трудно
трудно
да забравиш нещо
което те е страх да забравиш
да пуснеш
ставаш свободен или оставаш самотен
Това е въпросът.

За обществено наказание

За обществено наказание

Пролог

Мъжът ми говореше с мен с написани листи, а аз бях изморена, не ми се слушаше, честно казано предпочитам да си стоя на работа и не, и това не предпочитам. Предпочитам да си стоя в леглото и да плача, и да гледам филми, и нищо да не правя. Всъщност мога да се предам, но не исках. Продължаваш да вървиш, а си с пет копия забити в корема, но продължаваш да се движиш.

– Трябва да поговорим за сметки – продължаваше да държи листа, отбелязваше и заграждаше.

– Добре ще изтегля пари и ще ти дам. – отговорих.

Исках да приключим този разговор по-бързо. Отидох да си легна, беше привечер, не ми се стоеше будна. Continue reading “За обществено наказание”

Приказка за тъпия човек

За всичко лошо което ти се случва има причина и най-често причината е че си тъп. Това си мислех докато свита на кълбо плачех в леглото, сълзите ми ме караха да треперя. А някъде там в главата ми вървеше бийта – “тъп си, тъп си, тъп си”. Бях тъпа, но бях и жива. Болката те кара да израстваш и то беше ясно, че то ще свърши така. Градация, това е нещо, към което трябва да се стремиш, а няма градация без болка. Логично звучеше, да. Само че това не променяше факта, че мен ме боли, ако имаше начин да си изключа всички чувства бих била най-щастливият човек, ама нещата не се случват по наше жeлание. “Тъпа си, тъпа си” бийтът звучеше в главата ми и аз продължих да плача. Continue reading “Приказка за тъпия човек”