За  позитивизма

За позитивизма

Аман от позитивни хора, не аз не съм, напротив, даже може да се каже, че съм въплъщение на негативизма. “Успокой се, Гергана и просто си гледай работата, това се опитвах да си повтарям, ама отвътре черни мълнии летяха към мен”. Какво ми ставаше? Защо не можех да съм позитивен човек, да съм усмихната и миличка и да се радвам на живота. Как на другите хора им се получаваше, на мен не. Може би това ми е най-големият проблем в живота – негативизмът, а сигурно имах и други. Това, че исках всичко да става на моето, че бях асоциална и не умеех да губя. Като се  замисля много ми бяха проблемите… Но най-големият ми беше със социалността – “Трябва да общуваш повече с хора”, то много неща “трябва” в моя  живот, винаги съм мразела тази дума. Не че се оплаквах от живота, ето в този момент се стараех да погледна положително на нещата. Ето седях на топличко, до мен имаше шоколад и мандарини, аз слушах любимата си музика и имах възможност да си пише небивалицата…Кога ли щеше да ми дойде момичето за интервюто… Continue reading “За  позитивизма”