Защо шест часовият работен ден е по-добрата алтернатива

Винаги ми се е искало да вярвам, че това което ни се случва е за наше добро, че светът върви към прогрес и развитие. Много неща са се променили и вярвам, че все повече ще се върви към достигане на баланс между работата и личния живот и в този ред на мисли съвсем естествено ми се струва, че в близкото бъдеще шест часовият работен ден ще стане основното работно време. Ето и няколко причини поради, които за мен това трябва да се случи възможно най-скоро. Continue reading “Защо шест часовият работен ден е по-добрата алтернатива”

Шесте месеца изпитателен срок,едно вълнуващо начало с неочакван край

Като всяко ново нещо и към новата работа се подхожда в началото с ентусиазъм и желание да развиваш и да даваш. Няколко седмици по- късно човек започва да разбира и да осъзнава дали това е неговото нещо и иска ли за напред да се занимава с това. И ако на Вас ви се е случило да сте започнете нова работа и да се чудите дали това е вашето място и стрували си да хабите времето си и усилията си там. Ето няколко основни неща, за които да съблюдавайте. Continue reading “Шесте месеца изпитателен срок,едно вълнуващо начало с неочакван край”

Разликата между това да работиш в малка и голяма компания

Като човек, който е работил и на двете места, мога да кажа, че между тях има известни разлики.

В малката фирма

Предимства:

Имаш повече свобода и това ти дава възможност да изградиш самодисциплина и сам да поискаш да се развиваш и да постигаш неща. Работата в малка фирма е по-скоро на желание и може да постигнеш и да научиш много стига да имаш желание и хъс за работа. Continue reading “Разликата между това да работиш в малка и голяма компания”

Интервюта по време на криза

Случвави се да изгубите работата си заради кризата.Много хора включително и на мен се случи това.Първият момент винаги е шок.Осебено тежко е, когато си харесвал работата си.Тогава чувството е на безнадежност.Ето няколко съвета как да се справите в тази ситуация от опит: Continue reading “Интервюта по време на криза”

За гората в която не растяха дървета

За гората в която не растяха дървета

В началото на всяка една небивалица винаги стои въпросът “Как да я започна”, защото идеите ми са толкова много и всяка една ми се струва по-добра от другата. Като клишираното твърдение, че колкото по-голям избор имаш, толкова по-трудно е да го направиш. Но ако това е хубаво…, ако големият избор означава умение да прескочиш себе си, да допуснеш че ще се проваляваш, защото другите също имат избор. И приемането спокойно на чуждите решения, не е ли едиственият път за постигането на равновесие. ”Не съдете и нямата да бъдете съдени” – възможно ли е това? Едва ли. Continue reading “За гората в която не растяха дървета”

Новото нормално

Интересно заглавие за статия от гледна точка на това, че едва ли съм най-подходящият човек да определя кое е нормално и кое не. Но…

Наскоро бях в зоологическата градина и изведнъж ми стана тъжно за животинките, изложени на показ, като музейни експонати без душа. И се запитах на кого му е необходимо всичко това. Тези животинки имаха нужда само от едно нещо и това е свободата си. После се замислих – не сме ли същите, само че в друг вид клетки? Continue reading “Новото нормално”