Новото нормално

Интересно заглавие за статия от гледна точка на това, че едва ли съм най-подходящият човек да определя кое е нормално и кое не. Но…

Наскоро бях в зоологическата градина и изведнъж ми стана тъжно за животинките, изложени на показ, като музейни експонати без душа. И се запитах на кого му е необходимо всичко това. Тези животинки имаха нужда само от едно нещо и това е свободата си. После се замислих – не сме ли същите, само че в друг вид клетки?

 В клетката на Какво ще кажат хората

Толкова много вреди е нанесло това, колкото никое бедствие. Изкривяване и моделиране на съзнанието, така че въпросният елемент да пасне най-добре, за да може машината на обществото да се движи. Неписани правила регурищи живота, противопоставящи хората за незначителни неща и превръщайки ги в нещастни и озлобени. Губене на времето в незначителни интриги и още и още.

В клетката на токсичните връзки

Да…и този филм съм го играла много пъти. Според мен е страх от самота, изоставяне, наранено его, много са факторите. Факт е обаче, че много хора поддържат токсични връзки било то със семейството си, приятелите си или партньора си. Не съм на мнението че за взаимотношенията трябва да се бориш. Самият израз “борба” или ”противопоставяне” не си го представям въобще в отношенията с хората. Защото стигне ли се до там то значи, че един от двамата не е щастлив и иска да си тръгне.

В клетката на социалните медии

По този въпрос съм писала много. В общи линии там се налагат тенденции, модели на живот и комуникация. Също така е и ефикасен начин да си загубиш времето, да получиш публичен линч за мнението си и да ти определят граници – кое е приемливо и кое не. Помага за клюкарстването, откъсването от реалността, прекъсването на живият контакт и заменянето му с по-лесна форма на комуникация, както и за насаждането на излишни комлекси на хората.

В клетката на собствените си страхове

Аз като хипоходрик ме е страх от болници, доктори и болести. Когато вляза в болница, понякога имам чувството, че няма да изляза оттам. И въпреки, че съм хипоходрик и за секунда не се уплаших от този вирус, защото положението е доста преувеличено и е за да отклони вниманието от нещо по-голямо.

И други страхове имам, но не съм само аз, всеки има нещо което го мъчи. Нещо, което го е страх да признае дори на себе си, камо ли на другите. Понякога хората не се нуждаят от фалшиво съчувствие, а просто от разбиране и спокойствие.

В клетката на  думата трябва

Винаги ми е било странно, защо думата искам се възприема като нещо отрицателно. В това да поискаш няма нищо лошо, защото така може да поискаш и да дадеш. Всичко е хармония и равновесие. Баланс, където думичката “трябва“ не присъства. Колкото повече я има, толкова повече се чувствате нещастни, използвани и прецакани.

На връщане от зоологическата градиня бях в автобус пълен с хора с маски, замислих се по-различни ли сме от животните в клетка. Свалих си маската, облегнах се на седелката и затворих очи. Не исках да гледам повече.

Обобщение
Новото нормално
Име на произведението
Новото нормално
Автор
Публикувано от
Shield-maiden
Лого
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •