Виртуална реалност

Като се замисля и аз доста често съм попадала в този капан на интернет пространството, ама там не само може да попаднеш ми направо да потънеш. Винаги съм смятала, че има средства за социална регулация, едно време е била религията, сега са социалните мрежи.

Напоследък телефона все по рядко е в мен когато излизам, а без него това, което може да направиш е да гледаш и да слушаш. Отстрани погледнато пристрастяването към социалните мрежи изглежда плашещо.

Виж, виж кой ми е лайкнал със сърце снимката. Какво ли ознавача товадве приятелки в магазин за дрогерия пред касите

Ще иска да се ожените според мен. Опашката чака пет минути да се обсъди този важен въпрос. То е ясно, че като си млад и влюбен търсиш знак във всичко, но не пред касите на магазина. Откакто измислиха тази реакции хората съвсем се объркаха, да не говорим, че може да натиснеш бутона погрешка – случвало ми се е. Последно натиснах сърце на един познат от ЛАРП – причина никаква.

Глей го тоя кво е публикувал, сега ще видиш какъв коментар ще му ударя– групичка пред Народен театър

А си мисля как хората едно време са си удряли юмруци, сега си удрят коментари. Тук начина е по хуманен и по щадяш зъбите. Ама чак трима приятели да го успокояват докато си пише коментара ми дойде в повече.

Друго – това с писането на негативни коментари е нещо, което мозъчната ми дейност никога няма да възприеме.

Последва ме от друг сайт във facebook и сега само столквадочуто от разговор край НДК

Eй, това най го обичам – не пише, не коментира, но гледа. Имам някакъв интерес породен от чисто любопитство или желание за клюки. Така де, ако някаква информация го интересува много, винаги може да ми напише съобщение. Положението при столкарите e – Хем ме боли, хем ме сърби.

Брат, не мога да разбера пише ти някакво момиче и ставаш мега щастливтри момчета по Витошка

Честно казано и аз не разбирам. Макар че тук има напредък – пише се и се отговоря. И все пак оставам на мнение, че по-хубаво от живата среща няма. Все пак балонът на измамната онлайн привързаност много бързо и лесно се пука. Пък вероятността да си пишеш с един човек по снимка, а реалността да е съвсем различна, е много голяма.

Аз видях, че са си провели събитието. Ама мен никой не ме е поканил и  не ми е казал. Не се почувствах добредочуто от жена в автобус

Най-лесният и бързият начин да обидиш някого е социална мрежа. Ти може и умишлено да пропуснеш да го поканиш, но е въпрос на часове той да научи – къде, кога и как е било. Въобще всичко се държи много наяве и напоказ. Прекалено за моят вкус.

Виж пък тия къде са били“- дочуто в Южен парк

Знаете ли, че всеки от нас има поне пет приятели, които въз основа на последното им тагване, можете да разберете къде са в момента и да минете да им кажете “Здрасти”. На мен ми изглежда страшничко постоянно хората да знаят какво правя и къде съм.

Леле погледни мъжът й, колко много е напълнял дочуто от две дами в хранителен магазин

На тази тема съм особено чувствителна и основно в моят профил съм си аз, дори и тагване от приятели рядко разрешавам. Твоите приятели и последователи не са тези до човека с когото си се снимал, показвайки го не знаеш как биха могли да го възприемат. Просто се дава повод за излишни коментари.

Трябва да е много вървежна, виж колко много последователи има в Инстаграмдочуто в Борисовата градина

На къде върви момичето, не се знае, важното е движение да има. Идеята на Инстграм, да те последват само заради това как изглеждаш, в общият случай ми е непонятна отново. Също и това да последваш някой, само защото той те последвал. Това ми се струва като бартер на абонати, все едно са плодове на пазара.

Изтрих си месинджъра за да спра да пиша глупости” – дочуто от две дами в НДК

Мнението ми за излишните словоизлияния е ясно, но да си изтриеш целият месиджър е доста крайна постъпка, която не ти решава из корен проблема. Защото в един или друг момент ще ти се наложи отново да го инсталираш и пак ще започнеш да пишеш глупости. По-добре да се запиташ следното – наистина ли искам да пиша на този човек и има ли всъщност какво да му кажа, както и – дали той ще се зарадва, че съм му писала. Ако отговора е “не” – със сигурност могат да се намерят по-полезни и интересни неща за правене.

Виждам, че си много активна в една групапознат, с който не сме се виждали 10 години

И накрая любимото, това беше въпрос, на който не знаех как да отговоря. Вместо да ме питаш какво ново при мен, с какво се занивам, за какво мечтая, какво съм загубила и какво съм спечелила, той ме пита за фейсбук група. “Вече не публикувам” – друг отгвор на този конкретен въпрос нямам, но си мисля колко много са се изместили нещата от центъра на възприято от реаления живот и този в интернет.

Харесвам социалните мрежи, но с идеята да бъдат дневник, а не клюкарник или самоцел. Трябва да може човек да се разграничава от неговият профил в социалните мрежи. Според мен не е нужно и не е полезно да са толкова обвързани. Мисля че на бъдещите поколения ще им е много трудно да правят разлика и истинската личност ще се размие.

Някъде по центъра две момичете ми напъхаха в ръцете флаер на клуб “Виртуална реалност” – слагаш си виар очила и си някъде. Замислих се – бих отишла от любопитство, но на този етап си предпочитам истинската реалност.

Обобщение
Виртуална реалност
Име на произведението
Виртуална реалност
Автор
Публикувано от
Shield-maiden
Лого
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •