За храстът, който искаше да бъде дърво

                   Ако искаш да постигнеш нещо работи за него, това е основното нещо,  което трябва да ти бъде мотиватор. Така ако искаш да бъдеш добър писател, трябва да пишеш всеки ден и да вярваш в това, което правиш. Хубави надъхващи думи, проблемът е че хората се дънят най-силно при осъществяването на своите мечти и проекти. От живота ми най- много ме е яд за пропуснатите възможности, за нещата, които  е можело да направя. Бъди по-добра версия на себе си, но това не е толкова лесно… Оправдания спирам вече… Часът e два през нощта трябва да си лягам. Новите съседи звучи все още на лаптопа ми, изключвам . Мъжът ми отдавна е заспал, лягам си внимателно,  той се разбужда аз се поставям на гърдите му и преди да заспя започвам да мисля.  Спомням си Велико Търново и за това колко много исках да съм с него, когато бяхме разделени.

  • Той е моята победа- Усмихнах се щастливо, гушвам се силно и заспивам

 

За  храстът, който искаше да бъде дърво

Фитнесът е място за нацепени батки, които искат да постигнат възможно най- големи резултати с различни таблетки и хапчета, които взимат, отколкото реално да извършват истински тренировки за да постигнат това. Място, където комлексите взимат връх над всичко останало.

Той беше смотан, добре знаеше, и въпреки всичко много му се искаше да промени това. Беше помолил техните да му дадат някакви пари, за да може  да започне да  “развива себе си”  и ето това беше първият ден на Антон във фитнеса, гледаше  страстнато, беше облечен в един стар потник от на дядо му времето. Вървеше бавно,  усещаше подигравателните погледи на другите върху себе си. От вълнение и нервността очилата му се бяха запотили, той ги придържаше силно за да не паднат.

  • На колко си години момче – Инструктора го гледаше недоверчиво.
  • На 17 години – неуверено смоталеви той.
  • Ясно, искаш да се подготвиш за бала, така ли? Стисна го здрава за ръката и го заболя много силно.
  • Не, аз не, аз правя го за себе си – Не знаеше дали не допуска грешка, дали не харчи парите на родите си напразно.

  • Как мина във фитнеса маме – майка му миеше чините на полу изпочупенета мивка.
  • Добре, добре – отговори с неохота той – Отивам да уча.

Седна на компютъра и започна да разглежда сайтове за запознаства. Оттам му се усмихваха красиви момичета, които той никога нямаше да познава.

Господин Загорски излезе от колата псувайки, от пет дни GPS-ът на колата му беше се побъркал и никога не успяваше да стигне за срещите си навреме. Тези постоянни закъснения правеха и без това сприхавият му характер още по-непоносим. Мразеше работата и това което правеше, искаше му се да си седи вкъщи завит през глава и да си гледа аниметата. Разбира се този идиличен живот му изглеждаше просто, като една голяма утопия.

  • Г-н Антон Загорски радваме се да Ви видим, лесно ли намерихте нашият адрес или трябваше да пратим кола за да ви вземе.
  • Все тая – Наистина не му пукаше въобще.
  • Повикахме Ви тук, защото искаме да обсъдим презентация, която подготвяме, една важна инициатива, бихте ли казали вашето експертно мнение?
  • Ще ми платите ли в брой това за което се бяхме разбра ли – попита той най-безцеремонно, сякаш на този етап нищо друго не го интересуваше.
  • Да разбира се, ще ви платим! – Страстното отговори човека отсреща сякаш самият той не очакваше толкова директно поставяне на въпроса.
  • Хубаво – Загорски се облегна на стола – кажете сега какъв ви е проблемът.

  • Скоро ще ми свършат парите за наема и трябва да помислим откъде може да изкараме други, защо не пробваш да искаш на вашите.
  • Ти луда ли си, защо да искам пари на нашите с това тяло. Все ще си намеря някой. Тя се изтегна като котка и дори собствената и приятелка и завидя за хубавите извивки и изящното и тяло.
  • Добре, добре, но защо не започнеш с нещо по разумноа, премрно някъде работа? Мога да се оптиам да те уредя на моята работа, постоянно се търсят продавачки и ще работиш в хубав магазин в мол. Какво ще кажеш, а?
  • Петя, дори и да се съглася да работя, никога няма да се съглася да бъда обикновена продавачка в мол искам да работя нещо в офис и на голяма заплата.
  • Щом мислиш, че може да си намериш такава работа – търси, на Петя й беше писнало да спори. Предпочиташе да си оправи ноктите и да си пусне да гледа “Приятели”, от колкото да слуша глупостите на приятелката си Радост, може да беше хубава, но не беше особено умна.

Компания Ти интернешънъл се занимаваше главно с консултантски услуги в сферата да помага на фирми да запазят добрият си имидж. Това беше възникнала в началото като спотанна идея и за 10 години се беше развила до дори непознати за създателя си размери. Започнала в началото с два лаптопа на две момчета програмисти, който триеха негативни коментари в социалните мрежи и пишеха позитивни такива за 20 лева, днес Ти интернешънал притежаваше собствен офис сграда в Бизнес парка с над 120 служители, разделени в няколко отдела. Освен с традиционите ПР кампании и излъскването на имиджа след като поразията е свършена, което да си признаем честно беше мръсната работа, имаше  отдел, който се занимаваше с предвиждането на такива рискове, т.е. преди поразията вече да е свършена, това беше по-хубавият отдел и за щастие повечето клиенти се сещаха да се консултират навреме преди поразията вече да  е свършена. Точно в този отдел работи и Антов Загорски. В момента не гледаше анимета, не му се вършеше нищо, защото офисът беше почти празен, беше точно преди празниците, не му се седеше на работа повече. Новата колежка Радост спокойно нанасяше нещо в базата данни. Искаше му се да я покани на среща, но все още не намираше необходимата смелост.

Попринцип  Пламен Николов беше честен човек  и не се занимаваше с клевети и доносничество, но отчаяните времена налагат отчаяни мерки. Ако беше млад и здрав още един фалит едва ли го би го уплашил, но беше вече беше почти 60 годишен с наднормено тегло и проблеми със сърцето и болно дете. Понякога обстоятелствата бяха такива, каквито са. Не искаше да разрушава до основи нищо, просто малък компромат, който да разклати конкуренцията и той да привлече клиенти за неговият бизнес. От  седмици чакаше конкуренцията да направи грешка и понеже беше на мнение, че случайността трябва сам да си я предизвикаш реши да действа.

Петя гледаше с недоумение как приятелката се гласи от вече 2 часа.

  • Трябва да си много луда за да излизаш с такъв мъж, та той е на 60 години може да ти е баща, вероятно е женен и има деца?
  • Вдовец е. И ти просто завиждаш на моя късмет, защото аз прогресирам напред, а ти си стоиш в къщи и нищо не правиш – изсъска срещу нея Радост.
  • Да завиждам, на какво точно, че излизаш с богат дебел чичо за пари, който ще те изчука и ще те изостави.
  • Нищо не ми е направил и нищо няма да ми направи. Отнася се с мен, като с принцеса. Отивам, не ме чакай.

Петя сви рамене и отиде да яде мюсли и да гледа “Приятели”, нищо не можеше да направи за приятелката си.

Пламен стоеше спокойно в ресторанта и оглеждаше менюто. Не се чувстваше добре сутринта, пак беше вдигнал кръвно, започна да  мисли за живота, сети се и за жена си, чувстваше се стар, много стар. Ето го – влиза през вратата хубаво, русо момиче как и завиждаше на младостта – целият живот беше пред нея.

  • Здравей Пламене. Целуна го по двете бузи и го прегърна силно без задръжки, цялота миреше на цветя, в него нищо не трепна, дали не беше станал импотентен, това нямаше значение сега, имаше бизнес да спасява. Как се докара до там да мисли за глупости.
  • Здравей прекрасна – каза й на бързо и й подари гривна, избрана от секретарката му. Слушай пиленце, ти нали работиш в Ти интернешънъл.
  • Да, нанасям данни в тяхната база.
  • Чудестно миличка, ще можеш ли да изнесеш някой от имената и какви точно проблеми имат фирмите. Ще бъдеш ли моята Мата Хари.
  • Коя? – зяпна Радост – но щом искаш ще ти дам информация, това лесна работа.
  • Мата Хари е била една много интелигентна жена, също като теб. За мен си много специална, държа да го знаеш – Специална, ама разбира се, Радост винаги е знаела,че е много специална.

Антон си разглеждаше спокойно новите карти на Наруто и разглеждаше нови кюстюми за поредния комик ком, когато видя, че е получил съобщение, беше от Радост, канеше го на вечеря. Замисли се преди да приеме, бяха колеги, щеше да е сложно, пък и не му се случваше красиво момиче да го кани на среща. После се замисли в крайна сметка човек трябва да бъде поне малко смел в този живот и реши да приема поканата.

Не знаеше коя точно е Мата Хари, но да бъдеш нея определено беше изморително. Това си мислше Радост докато се целуваше с Антон пред киното. Беше вече изнесла половината информация от фирмата си, новата й задача беше да свали Антон и да разбере какви са неговите планове за укрепване на две конкретни фирми. Но преди това и се наложи да изслуша дву часови лекции за ЮГиО и Натурато и всякакви други глупости, които по никакъв начин не я интересуваха. Чудеше се какво по-точно и е по-противно и скучно – да слуша лекции на Антон за анимета, за работа или да прави секс с него. Ако трябва да обобщим май всичко и беше еднакво противно.

Ударът стана бързо и чисто. Пламен беше от старата школа и знаеше как се вършат нещата, вярно в работа със социалните медии не го биваше, но за това си имаше хора. Кампанията беше за незачитане правата на жените с малки деца, които са в дълъг болничен заради тях. Срещу конкурентите му скочиха всички неправителствени организации и социални медии и някой от техните основни клиенти се отръпнаха. Това се случи за около няколко часа в събота следобяд и Пламен, като опитен рибар успя бързо да улови бързо и лесно това, което му трябва. Почувства  се отново млад, здрав и добре, поиска му се дори да излезе със сина си на разходка.

Петя гледаше как съкватиранката й Радост плачеше от 2 часа на леглото и й пречеше да  гледа сериали, отиде при нея и се опита да я прегърне.

  • Остави ме, остави ме всичко се оказа един голям провал. Уволниха ме от работа дисциплинарно, моят Пламен ми каза да продължа живота без него и преведе едни 5 хиляди по сметката и отгоре на всичко съм в тази противна и отекчаваща връзка с Антон.

Петя я гледаше учедено и мигаше на парцали. По едно време каза:

  • Какъв ти е проблема, увонили са те, голяма работа, ще си намериш друга след време, нали няма да ти търсят съдебна отговорност, това е важното. Сега тоя дебел чичо нали не е спал с теб и ти е правел пари. А що се отнася до Антон – просто го разкарай като не те кефи и готово. Радост взе телефона и набързо набра номерът.
  • Здравей мила, толкова се радвам да те чуя – гласът на Антон звучеше радостен и обнабежден – Нямаш представа какви проблеми имам на работа си. Имам нужда да те видя за малко.
  • Ми няма да ме гледаш повече, зарязвам те, не ме търси повече, досаден си ми. Хайде. Радост затвори телефона. – Готово.
  • Е, как го прие
  • Ми де да знам, затворих. Не ми се слушат драмите му, искаш ли да си пуснем нещо да гледаме.
  • Добре – каза Петя – Да си поръчаме пица
  • Да – каза Радост засмяна.

Антон стоеше като прикован към телефона с ръка, почти беше на път да се разплаче, изгуби любимата си, изгуби работата си, щяха да го съдят. Минаваха му всякакви мрачни мисли, дори и такива за самоубийство, после си каза: Стига. Беше млад и здрав, все щеше да си намери някъде работа, да го съдят, нищо няма да докажат, пък тая кифла да си гледа работата щом не е могла до го оцени. Отиде да пие в бара една бира.

Скандалът беше буря в чаша вода и след него светът продължи да съществува, както преди.

И това е една позитивна “Небивалица”. Всеки край е възможност за ново начало.

Обобщение
За храстът, който искаше да бъде дърво
Име на произведението
За храстът, който искаше да бъде дърво
Автор
Публикувано от
Ge&Ni
Лого
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •