За боговете, които вярваха в хора

Танцувахме във  въздуха до звездите, когато изведнъж светлините угаснаха и ти не изчезна заедно с тях. Не съм аз от романтичните.

Бръм, бръм бръмбарите в съзнанието ми се блъскаха един в друг и от напразното им жужене цялата ми глава кънтеше. Винаги съм се пазила от това да имам високо самочувствие, понякога имам чувството, че постоянно съм нащрек, сякаш бях готова да избягам или да загубя  всичко във всяка една секунда. Трябва да имаш план: А,Б,С и т.н., хората те дънят.  Тази вечер съзнанието ми беше свободно, Велислава беше до мен подскачаше на един крак, не ме дразнеше нито високият й глас, нито вулгарните изрази, напротив искрено им се смеех, тази спокойна плевенска нощ за първи път си позволих да бъда отново себе си навън.

  • Ей, Вили- казах през сълзи аз, докато в петото плевенско кафене нямаше места- Искрено се забавлявам.
  • Така трябва, Гери, нали си моето куче
  • Твоето куче- Повторих, аз хилейки се
  • Или моята кучка, абе, Гери, мисля да тръгна по жени, че с мъжете нещо не ми провървя.
  • Давай,Вили, с теб съм.
  • А, не, Гери, теб не те искам
  • Не си единствената.
  • A?

И двете се засмяхме без причина, а навън беше кучи студ

За боговете ,които вярваха в хора

Знаете ли колко неща имаме в нашето съвремие, които ние не оценяваме като отопление, течаща вода, топли дрехи, все неща, които ние просто приемаме за даденост без да оценява реално тяхната стойност, а те се изключително важни за нормалното психическо развитите на всеки един човек. И тъй ще ви върна назад, ще ви върна много, много назад…

Огнището гореше доста силно, въпреки това слагаха още дърва, хората се тъпкаха, колко бяха 15-20, ако дървената колиба се запали щеше да настане истинска трагедия. В тази колиба беше пълна със един цял славянски род. Ясма и Йохов, стояха прегърнати страни от огъня бяха първи или втори братовчеди, но кого го интересуваше това,бяха готови да заживеят заедно, пък и вече бяха големи на 12 и 13 години все пак. Старейшината се изправи се изправи от старата лисича кожа, висяха всякакви нечистотии.

  • Тази зима, ще бъде тежка, реколтата е малко, трябва да пренесем в жертва крава и да я изгорим.

Да се изгори цяла крава това си беше кощунство и хората започнаха да се разбунтуват.

  • Не можем ли да пренесем в жертва кравата, но да изядем месото.

Рашо се убеди, той беше пъпчив и дебел, вече беше станал стар ерген, защото наскоро беше навършил 18 години, първата му жена беше умряла с бебето в корема. Беше спечелил уважението на племето, защото беше останал невредим след две битки. В момента беше хвърлил око на Ясма.

  • Не може- отговори старшина- Говорих с жреца от селото,което си се за боговете, трябва да си остане за боговете.
  • Това си е направо разсипия-каза Рашо и набързо излезе от колибата. Две неща събудиха още повече възхищението на всичко към него, първо той изказа мнението на всички на глас и второ малко бяха хората, които можеха да излизат навън в този студ
  • Жертвоприношението ще се извърши утре рано сутринта, да се избере най- добре угоената крава за този случай.- Гласът на старшината звучеше вече с една идея по-уверено. Той седна до огъня и за малко да опърли лисичата си наметка, ако до живее пролетта ще си купи нова, това се беше зарекъл.

Ясма и Йосиф стояха сгушени един до друг, въпросът с кравата много слабо ги вълнуваше,важното е, че бяха заедно. Сватбата щеше да им бъде през пролетта, родителите им одобряваха и старшината им беше казал, че ще ги венчае тогава, на месеца на богинята на плодородието. Макар че й се искаше да забременее по ранно, защото по този начин, ще бъде ясно всички, че те са вече заедно.

Денят на жертвоприношенията винаги са празник, събират се много хора с жадна за кръв и зрелища очи. Старейшината знаеше, какъв ефект и какво значат те за хората и затова беше наел не един, а цели два жреца, беше дал цели две монети от последният  поход. Излязоха преди зазоряване, избраха най-хубавата крава, жриците пееха силно и размятаха тамян, а зад тях боси ходеха две девойки. Избраха най-лъскавите сребърни съдове за слагане на кръвта. Всичко блестеше и гореше, а студът беше този, който пронизваше  почти да болка.

Рашо седеше демонстративно настрани, беше ядосан от няколко неща, не смяташе,че племето се ръководи добре, този дърт козел старейшината, не променяше нищо, а зимата беше още в началото си, много хора щяха да умрат и тази година, не че му пукаше особено, но… той искаше племето му да е здраво, искаше да е бойно племе,искаше да е вожд на бойно племе, слава се постигаше в битка, а богатството се постига с плячка, но техният стар вожд не искаше да рискува с война, “Ще воюваме само ако ни нападнат, трябва да пазим своите ресурси.” Дърт, глупак да хабим ресурсите за безсмислени жертвоприношения и защо тази Ясма се е хванала с този нещастник, би го убил, но знаеше че  наказанието е да го замерят позорни с камъни.” Гневът на Рашо беше толкова голям че не забеляза кога, жреците отрязаха кравешката глава и тя тупна с трясък на земята. Кръвта се шурна силно и с нея напълниха големите сребърни съдове. После жриците напълниха сребърните съдове и напоиха обилно дряновите клонки с кръвта на животното. Хората минаваха един по един пиеха от кръвта на животното и ги намазваха по челата. Ясма и Йосиф минаха заедно, това за тях си беше нещо, като малка церемония. Последен мина Рашо с боси крака, сякаш правеше това нарочно, каква беше тази демонстрация, впи бавно от кръвта и после я изплю на земята, всички зашушукаха.

  • Какво е това безумие, обиждаш боговете по този начин- Старейшината беше хванал силно своя бронзов, леко ръждясал жезъл, думите му звучаха силно и уверено, в интерес на истината се радваше на глупавата постъпка на младежа, отдавна искаше да го махне. И ето отдаваше му се златна възможност,опита се да прикрие усмивката си и затова леко наведе глава клатейки я.- Не можем да рискуваме наказанието на боговете да се стовари върху нас, заради теб, затова те отлъчвам от племето за един месец, ако боговете решат, ще те запазят жив. “Готово” вътрешно ликуваше.

Рашо само го погледна, изсмя силно, обърна се и си тръгна.”Няма да се върне жив” това си шушукаха си хората, на това се надяваше и старейшината

Ясма пееше щастливо, дори й се искаше да танцува под снега, знаеше, че не трябва да го прави, това означаваше почти сигурна смърт, пък тя искаше да живее имаше си причина да го прави, затова се напъха най-навътре в колибата и плетеше спокойно, не й беше идвало от две луни това означаваше,че е бременна.

  • ВЪЛЦИ,вълци идват много са, много са . Ясма бързо се прибра навътре в колибата. Старейшината заповяда и да приберат всички животни и запалят огньовете около колибата, обикновено това плашеше животните. Наистина силните пламъци прогонваха животните и те стояха настрани, но не си тръгваха, а само обикаляха и дървата започнаха да свършват. В колибата беше истинска тъпканица, хората и животните трепереха от студ и от страх. Старейшината гледаше  притеснено навън.
  • Войни,вън – Младите мъже начало с Йосиф бързо взеха по едно копие и излязоха, бяха около 45 мъже и 5 деца, а вълците бяха десетина. Постепенно огънят започна да угасва и един от вълците успя да прескочи пламъците., Шест копия се забиваха в него и животното излая зловещо и падна мъртво. Но това даде кураж на другите животни и те също започнаха да прескачат пламъците. Настана страшна битка, летяха копия, давеха хора, убиваха хора, самият вожд остана без лисичата и без една ръка. Едно от животните успя да влезе в колибата, животното беше тежко ранено и разярено,започна да дави наред и хора и животни. От фрапиращата гледка, Ясма направи спонтанен аборт и от ужас, и болка започна да крещи, цялата беше в кръв, вълкът надушвайки това се втурна право към нея. Човешкото тяло е странно нещо, дали от ужас или от страх,но Ясма намери сила и заби голямата желязна игла право в окото на животното, то почти се строполи на земята, като видяха това и други жени се престрашиха и започнаха да забиват иглите си в него. Вълкът умря. От този ден започнаха да я наричан Ясма вълчеубийцата.

Следващите два дни цялото племе беше заето да гори трупове и да дере вълчи кожи. Един от тези трупове беше на Йосиф, семейството му го изгори,позволиха и на Ясма вълчеубицата да участва в ритуала. Тя се беше променила много след тази случка, затворена и мълчалива сякаш за нея не бяха минали два дни, а двайсет години. Старейшината също се беше променил много, едно че нямаше ръка, друго че осъщесташе вътрешна уплаха и имаше чувството, че хората все по- малко го слушат. След няколко седмици на племето му се случи друго нещастие – болест, която повали половината племе, не и Ясма, тя стоеше, като ледена статуя, много кандидати я искаха, но тя отказваше, с времето престанаха, за останалите хора от племето тя беше почти нечовешка. След като болестта по премина за старейшината  беше ясно, че боговете са го изоставили напълно, вълчата му кожа го топлеше и той спокойно чакаше своя край, но не предполагаше откъде ще дойде.

В една студена зимна вечер вратата се отвори и на прага стоеше Рашо, беше отслабнал и лицето му се беше изчистило, беше станал можеше да се каже, че беше станал дори красив, имаше вълча кожа на рамената.

  • Месеца премина- каза спокойно той, старейшината се изправи, Рашо премина през цялата колиба и просто му преряза гърлото, никой не реагира. Погребаха го с почести и на същия ден избраха Рашо за старейшина, след два дни той се ожени за Ясма,в очите на хората тези двама бяха почти, като богове.

Времето минаваше, но зимата не отпускаше своята жестока хватка, хранителните запаси бавно но сигурно  започнаха да намаляват.

  • Ще нападнем друго племе и ще им вземем храната- Рашо беше изразил твърдата си позиция.
  • Но това е опасно, старейшина, може да си навлечем гнева на боговете и на другите племена
  • Не трябва да ни е страх, боговете няма да ни нахранят и другите племена няма да направят нищо, когато ние измираме. Трябва да действаме решително. С мен ли сте или предпочитате да умирете тук сами.

Яростният рев на одобрение, който чу го накара да се усмихне широко, само едно нещо го притесняваше погледна към Ясма.

  • Щеше да е добре да си със син, преди да съм тръгнал на поход- каза й той когато останаха сами. Ясма го погледна и каза спокойно.
  • Съмнявам се, че боговете ще ме дарят отново с дете,ако искаш намери някоя направи и дете й ще го представим за наше.- Хладнокръвието с което изрече това, го накара още повече да влюби в нея.- Сигурна съм че ще се върнеш жив, през това време аз ще пазя тук. Все пак съм на мнение, че жените също могат да се бият, повече хора са това.
  • Ще го обсъдим това на следващият поход. Радвам се, че си ми съпруга. Наистина се радваше. Напусна шатрата уверено.

Атаката им дойде изненадващо. Когато не си свикнал да воюваш, да започнеш да го правиш от нищото е доста стресиращо. Другото племе почти просто се предаде. Рашо взе каквото може от хранителните им запаси и от животните им. Това не беше битка, а обир. Изведнъж Рашо се завъртя на пети, защо да си тръгне с малко,като може да си може да си тръгне с повече. Изправи се на една висока стоянка и започна да говори високо.

  • Чуйте ме, само обединени може да оцелеем и не само да оцелеем, но и да живеем по-добре и спокойно.

Първоначалното мълчание сякаш тежеше като мъгла. В един момент, един млад човек просто промуши в сърцето старият си пленен вожд  от Рашо.

  • Да живее старейшината Рашо, Да живее новият старейшина Рашо. И ето как

Рашо стана старейшина на два клана. Едно хубаво русо момиче му привлече вниманието. Върна се и завари колибата още по- подредена, а Ясма по- красива.

Посрещна го и целуна пред всички- Последваха бурни ръкопляскания.

  • Виждам че се си се справил, с всички задачи доста добре- погледът й премина през русото момиче.

Следващите две седмици преминаха доста динамично, Рашо беше станал вожд на още две племена. Тяхната малка колибка се беше разраснала много и около нея се бяха събрали  още малки колибки, беше се върнала в малък център. Ясма Вълчеубиецата сама водеше шайки за ловене на вълци, за да прочисти района и за вълче месо и кожи за всички, а русото момиче вече беше бременно, когато му съобщиха, че Ясма го вика то започна да пристъпва бавно и страхливо.

  • Господарке- поклони се до земята.
  • Не се бой от мен момиче- Ясма я пипна за корема- Няма да те нараня, напротив ще се те пазя и ще те гледам.- Усмихна се широко и я прегърна.

 

В това време Рашо беше тръгнал на война, той беше водач на четири племена, но петото се оказа опърничаво и  отказваше да се поклони доброволно. Той имаше доста стабилна войска и не се притесняваше особено. Валеше сняг и  цялата равнина беше побеля чакаше една ги една малка армия, но инстинкта на Рашо му подсказваше,че нещо не е наред, затова постави стрелци от двете страни на хълма и тогава даде напред. Още не бяха започнали сражението, когато ги нападнаха в гръб доста голяма група, явно две племена се бяха обединили срещу него. Рашо знаеше че, ако нещо се издъни най-доброто което може да направиш е да продължиш напред и продължи напред бързо около него хвърчаха стрели и копия, но той беше непоколебим, неговата смелост се предаваше и на хората зад него, а стрелците намалява армията, която беше зад тях. За по- малко от десет минути успя да разбие предната армия и когато и последният човек падна. Той извика силно:

  • ОБЪРНИ СЕ. И последните станаха първи. Настана страшно меле от кръв тела и стрели. И от това мале Pашо излезе жив и победил. Тази битка остана в съзнанието на хората “ като великата битка на седемте плена”, макар че велико нямаше в нея. Последното седмо племе само се предаде и поклони на Великият вожд Рашо. Обединението на славянските племена под един човек е нещо, което не се беше случвало от не запомнени времена.

Русото момиче се чувстваше по самотно и нещастно, не виждаше никого освен Ясма, липсваше й семейството, може би и липсваше Рашо, но не си позволяваше да мисли за това. В деня на раждането беше заобиколена от жени и знахари и роди здраво момче.

  • Може ли да видя детето си- Тя протегна ръце.
  • Но то не е твое, а мое- каза Ясма и се усмихна доволно
  • Но аз го родих- момичето започна да плаче.
  • Ти вече не съществуваш- Каза Ясма и заби една кама в гърдите й.

Радостта от появата на наследник на Великият славянски вожд беше голяма и продължи цяла седмица.

  • Прекрасен е- Говореше Рашо докато държеше сина си в ръце- какво стана с майката.
  • Умря по време на раждането.
  • Смятам да започна да нападам византийските градове.
  • Не е ли твърдо опасно.
  • Защо ми е да съм вожд на седемте славянски племена, ако не направя нещо голямо. След една седмица ще нападнем един от големите им градове. Мислят си, че ние славяните сме кротък и миролюбив народ, но ще видят че грешат.
  • За какво мечтаеш- Ясма го погледна право в очите.
  • За велики неща- отговори й просто Рашо
  • Знам- тя го целуна, хвана го за ръката и го проведе към леглото, как и се искаше тя да може да му роди дете.

В шатрата беше задушно макар че беше зима. Рашо стоеше прав и местеше настървено дървени клонки.

  • Ще разделим армията на три части първата ще сложим пред главната порта, втората до източната стена, а третата ще заобиколи реката. Изведнъж млъкна, забеляза че най-доверените му хора ги няма.
  • Къде се Марко и Вер- не може да довърши изречението една кама се заби в гърдите ми една гърба му.

… Ясма усещаше, че нещо в нейната колиба не е наред. Тя хвана детето и бързо му прекърши врата, след това сложи една кърпа на главата и се затича към гората.

  • Убила е собственото си дете, превърнала се е във вълчица и е избягала в гората- Това каза един човек и другите веднага повярваха на това, какво да ви кажа хората по онова време не са били особено умни.

Мдам, истината е, че смъртта на Рашо е доста предвидимо нещо, просто византийците са платили достатъчно, за да няма единно славянско племе. Тъй Ясма не се превърна във вълчица, започна да живее на ново място, близо до морето. Но и се случи друго чудо беше бременна от Рашо роди момченце и го кръсти Йосиф. Така успя да задържа и двамата си любими мъже и знаете ли какво, беше щастлива и без да се появи трети.

Колко пъти човек може да се влюби истински? Що за глупав въпрос, спирам да мисля за това. Кога ще стане лято и това ми се вижда далече. Спирам, януари е, а аз имам нови проекти. Приоритети… разни… много… спирам .край.

Обобщение
За боговете които вярваха в хората
Име на произведението
За боговете които вярваха в хората
Автор
Публикувано от
GE&NI
Лого
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •