Саможива

И станах саможива
И спрях да плача
И самодостатъчна си станах
От липсите, човек се учи

И слънце грее пак пред мен
Раззеленяват се дърветата
Усмихват се и хората
Живота продължава, той винаги продължава

Твоите рани, само твои са
Твоите спомени и те само твои се
Слагаш щит и ризница. Страх те е
Че ще те докоснат или ще те наранят

Затваряй, затваряй врати
През тях чудовищата не минават
Пред светът отново пак разцъфва
А ти го гледаш, тъй уплашен зад малкия прозорец на твоята стена.

Обобщение
Саможива
Име на произведението
Саможива
Описание
Мисли
Автор
Публикувано от
Ge&Ni
Лого
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •