Тишината

Гласът му звучеше, като музика в ушите й
Галеше сетивата й, събличаше душата й
Самотата я убиваше и след нея истината
Зловещо си пропряваше път

Никога не била повече от нищо
Нищо към нищо, на път за никъде
Банална история, разказана от всички
Прочетена отделно, изстрадана самотно

“ Случва се” , бъди по-умна
Когато знаеш къде, ще му излезе края
Защо се съгласяваш от началото
Продължаваш, нямаш избор
Карма, безпогрешна, като часовников механизъм
Измерваща грешките от миналото.

Целият път на някъде, е всъщност е път към самият теб.

Обобщение
Тишината
Име на произведението
Тишината
Описание
размисли
Автор
Публикувано от
Ge&Ni
Лого
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *