За коледното настроение

Декември месец е време за равносметка, какво си постигнал и какво не си успял през изминалата година. За мен 2018 година беше една динамична година, свързана с много превратности и сложни моменти, може да каже, че беше година на личностно израстване. Беше годината свързана с НЕГО. Знам, че трябва да го пусна, да го пусна и да успешно се справях с тази задача. Все по-рядко ми липсваше  и си мислех за него. Браво на мен, можело значи. Много, много прави са хората, когато казват “Далеч от очите, далеч от сърцето”. Обичах да се кича с медали, за неща които е трябвало да свърша и аз съм успяла. Да ви призная това действа мотивиращо, особено за хора, като мен които са с постоянна хронична депресия. Ето днес свърши това и това – трябва да си горда със себе си и така. Като няма кой да те похвали в живота, сам си го правиш… Спирам вече с празните размишления…

За  коледното настроение

Елхата светеше в празнична и красива с хиляди блещукащи малко светлинки. Хората се събираха около нея основно, за да се снимат, някои наистина и се радваха. Площадът беше пълен, въпреки че беше декември, времето беше топло и приятно. От наредените сергии най-голяма успеваемост имаше сергията за шоколадови понички, тя събираше около себе си най-много деца, влюбени двойки и възрастни хора. Рада харесваше работа, харесваше и да седи навън да се наслаждава на чистия въздух и на това, че може да комуникира с хората, и на това, че дори за малко успяваше да им създаде радост и да направи денят им по-хубав. Пък и не и се прибираше вкъщи, чувстваше страшно самотна в празната стая, хем че си я чистеше и подреждаше редовно  Техните постоянно и натякваха някакви неща:

“Хайде бе, Рада, кога ще се ожениш и кога ще си намериш нормална работа. Виж се вече на 28 години стана” – Нейните родите ли не я разбираха, тя просто имаше още душа на дете, радваше се на всичко, най-вече на котката си. Беше екстроверт, като човек обичаше шумните компании и многото хора. Проблемът и бяха парите, нейните родители все по-рядко и с неохота и даваха пари. Знаеше, че вече прекалява…, но какво пък, още малко до 30 години все пак веднъж се живее.

  • Ще искам две малки порции с пудра захар – Беше светло момче със зелени очи.

Хареса го. Погледна го, видя че се отдалечава и че подава едната порция на едно хубаво момиче и я целуна. Жалко. Нищо. Никога не и е липсвало мъжко внимание, напротив, но тя търсеше нещо различно, специално, оригинално, което да я плени и да я вдъхнови. ”Основно в момента ми трябват пари” – тази мисъл в момента измъчваше съзнанието, но откъде.

Прибра се в квартирата  премръзнала от студ, не искаше да пуска печката, зави се с  няколко одеала, котката се сгуши до нея и двете си споделиха една вечеря.

На следващия ден отново се зареди на обичайната си работа, денят беше по-студен от предишния. Нахлупи шапката си и почти закри очите си.

  • Искам една малка порция шоколадови с пудра захар. Казвам се Светлин, какво ще правиш след работа. – Рада се усмихна, имаше си приятелка, този факт не я притесняваше особено, все пак тя била и с женени мъже.

Седнаха в едно кафене и той разпери ръцете си настрани… Мълчанието беше неловко, все едно часовника отмерваше не секунди, а часове. Светлин изучаваше внимателно лицето й:

  • Имам една работа за теб, от която би могла да спечелиш доста пари, интересува ли те. – Рада, го гледаше подозрително
  • Какво представлява тази работа – Леко повдигна вежди и това направи очите й, дори още по-изразителни.
  • Марихуана, просто ще продаваш трева – Светлин го каза това съм спокойно- Пушила ли си?
  • Да, разбира се, че съм пушила. Що за въпрос е това – Рада почти се захили – И какво трябва да правя да стоя пред училищата и да продавам, то децата сега са във ваканция.
  • Хаха, глупости – Светлин се засмя с глас – Ще продаваш по дискотеки, клубове такива места. Ти си хубавичка, хващаш окото, ще ти бъде лесно. Но държа на отчетност. – Сега беше ред на Рада да се засмее.
  • И какво и касовият апарат ли да взема
  • Не, но колкото си продала толкова пари искам и да ми върнеш. После делим, хубав процент ще получиш. Започваш още тази вечер, съгласна ли си?
  • Да – Рада се усмихна, “Ето на коледно чудо”, тя все още вярваше в чудеса.

Барчето приличаше на дупка, но тя така и не беше очаквала друго, имаше много хора, имаше чувството че започва да се задушава, дали наистина не беше почнала да остарява. Следваше ясно инструкциите, присъедини се незабелязано към тях и докато те танцуваха, тя им предложи нещо, което да направи купона още по-хубав.

  • Естество, че искаме – обади се едно от по-отворените момчета, за колко я продаваш
  • 20 лева
  • Прилично, дай да пробвам…

Продаването на трева беше лесна и приятна задача, хората с радост купуваха. Финансовото положение на Рада значително се подобри и тя се чувстваше  по-добре, вече си позволяваше неща, които преди  не можеше да си позволи. Социалният и живот също тръгна нагоре с времето започна да опознава Светлан, дори започна да го харесва. Отношенията обаче останаха строго професионални, тя даваше точно парите и винаги получаваше 40%. Премести се в по-голяма квартира и започна да се облича в по-хубави неща, като цяло нещата навярваха основно на по-добре. И родителите й бяха по-спокойни, защото вече не им искаше, а напротив им даваше пари. Петъчната вечер протичаше в нормалният си ритъм, когато към  нея се приближи Стоян, като момче беше хубаво русо и синеоко, обикновено беше във весело и усмихнато, сега беше тъжно и не знайно, защо ръцете му бяха почти лилави.

  • Какво има, защо изгледаш уплашено, всичко наред ли. – Рада го гледаше уплашено и притеснено.
  • Нямам пари, днес спах на студа, не съм – едва измъна отчаяно – Изгониха ме от работа и не се разбирам и с нашите. Знаеш.
  • С какво мога да ти помогна, знаеше че не бива да задава този въпрос, защото предполагаше какъв ще отговора.
  • Еми основно ми трябват две неща – той я гледаше право очите – Трябват ми пари и трева. Моля те само този път.
  • Добре – и той и тя знаеха много добре,че няма да е само един път.

Започнаха връзка, връзка която за от страна на Рада беше напълно нелогична, дали мозъкът и не се  беше се увредил. Той беше с 10 години по-млад от нея на практика беше все още неузряло хлапе и се държеше като такова. В началото нещата бяха идеални живяха си заедно, в мизерията, на кого му пукаше това, те почти не се прибираха. Стоян обичаше купоните, но тези купони бяха обикновено в затънтени съмнителни завадения, където алкохолът беше изключително скъп. Поведението му започваше да става все по-странно, преминаваше от моменти на бурна радост до моменти на непрекъсната депресия, дори ярост. Ръцете му от ден на ден ставаха все по- лилави и той не можеше да даде адекватно обяснение.

  • Какво ти става – започна да му крещи Рада, защото положението за нея започна да става наистина нетърпимо
  • Нищо не ми става – Радослав я гледаше със злобни и ококорени очи, синият цвят беше изчезнал и на негово място се беше настанил червено-оранжево цвят- Трябват ми пари.
  • Няма как да ти дам сега – Сега Рада започна да трепери – Изчакай два дни, Стояне, защо не пробваме да живеем малко по-спокоен живот.
  • По-спокоен живот ли??? Знаеш ли каква си ти стара и грозна, приличаш на майка ми.

Рада се разплака интересно как любовта може да ни направи едно дума- глупави. Парите отново започнаха да не й достигат. Започна отново да иска на родителите си.

  • Няма как да ти дадем пари, трябват ни и ние да спестяваме за старини – Това беше техният отговор, явно когато едно дете се отдели е много трудно родителите да се съгласят отново да започнат да го издържат.

А Стоян не спираше да иска и да иска пари, беше като бездънна яма. Трудно е в тази ситуация да се определи, кое беше по-болезнено и смъртоностно, пристрастен Стоян към това което взима или Рада към него. Не искаше да стига  до това искрено я беше страх, направи нещо което принципно беше напълно забранено, започна да лъже Светлин с парите и да се опитва сама да продава  тревата. В началото бяха малко суми, после парите постепенно се увеличаваха. Вече не трепереше, когато го лъжеше, правеше го уверено и със замах. Благодарение на тези кражби, тя успяваше да дава пари на Стоян, но той ставаше все по нервен, ръцете му бяха вече кърваво червени и едва си стоеше на крака.

  • Искам да се разделим – Стоян едва стоеше – Искам да се махна от всичко това, това ме убива, ти ме убиваш – Започна да плаче.
  • Искаш ли да ти дам пари – Рада му даде пари. Стоян ги взе с неохота.
  • Не бива да взимам пари, не бива да взимам тези неща, това – Стоян буквално се строполи на земята. Рада го прегърна силно, усещаше сърцето му да бие по- слабо. Заспаха така  прегърнати.

Не знаеше, защо я вика на това затънтено място при положение, че винаги му даваше парите още вечерта в заведението. Мислите и бяха заети само за Стоян и това не я притесняваше особено. Светлин я гледаше със смесица от огорчение и яд.

  • Все пак дойде – каза и Светлин – Мислих че ще опиташ да избягаш.
  • Защо да се опитвам да бягам в мислите на Рада, беше само единствено Стоян, слаб и измъчен, дали днес е по-добре.
  • Крала съм? – това го каза, по-скоро, като отговор, не толкова като въпрос.
  • Да и то много, опитах се да те прикрия, да те разбера. Рада чуваш ли изобщо – Светлин, започна да се ядосва страшно много. – ТРЯБВА ДА МИ ВЪРНЕШ.
  • Парите – Рада повтори механично и телефона и звъня беше Стоян.- Трябва да вдигна – понечи да извади телефона от чантата си, Светлин я стисна за ръката, нищо няма да вдигаш чуваш ли. И хвърли телефона на земята и той се счупи на парчета. Хвана я за косата – Слушай трябва да върнеш парите, веднага, знам че боклук като теб няма откъде да намери. Ще се наложи да проституираш, довел съм ти вече първият клиент.
  • Добре, съгласна съм, после ще ме пуснете ли да си тръгна, трябва да видя Стоян.
  • Последна възможност, иначе ще се наложи да те разчленим на части и по този начин да си върнем парите. Борис, ела тук.

Борис беше дебел, грозен възрастен мъж. Рада затвори очи мислите бяха насочени единствено и само към Стоян.

  • Ще има още много, като него – Светлин се опита да каже, това злобно и назидателно,но погледа на Рада, беше така блуждаещ, че той усети, че просто няма смисъл.

Няколко дни преди Коледа, всички светлини бяха запалени отвсякъде те приканваха , че трябва да пазаруваш. Рада подминаваше целият този фалш с бърза крачка, искаше и се по-бързо да се прибере у дома да се изкъпе и да си гушне Стоян. Пред врата имаше полиция и линейка, една пълничка жена приличаща на лелка плачеше неутешимо.

  • Със сигурност е било свръх доза няма какво друго да е. – Коментира докторите и полицаите. Тя се разпозна тялото на Стоян и извика от отчаяние и болка. Това накара всички хора да се обърнат към нея.
  • Ето я, мръсницата, тя е виновна, тя е давала на сина ми да се дрогира.
  • Не съм – Рада отново беше на път да се разплаче.
  • Трябва да дойдете с нас в районното – един от полицаите я хвана за лакътя.

Направиха и пълни кръвни изследвания и установиха, че е напълно чиста. Не можаха и да докажа и връзката й с дилъра. На разпита не можа да каже нищо адекватно. Пуснаха я.

Прибра се вкъщи единственото нещо за което имаше сили беше да отвори прозорците. Светлин и се обади имаше нов клиент. Следващите няколко дни и бяха, като мъгла за нея и решението, което беше взела все повече и повече се затвърждаваше .

Беше денят преди коледа, Рада звъна на родителите си да ги поздрави, изчисти си къщата, вече се беше изплатила на Светлин почти, продаде каквото имаше като бижута и му върна останалите пари.

  • Ще си мълча за всичко – каза тя, в нейният глас той улови някаква студено решителност, която го уплаши. Целуна я, просто му се искаше, тя не му отвърне. Той я пусна знаеше, че я вижда за последен път.

Облече се хубаво, украси празнично къщата, направи курабийки, седна на дивана и с един кухненски нож просто си преряза вените и после седна, за да погледа, как кръвта и изтича.

Коледа бил семеен празник, да бе да. Ако ме питат, коя ми е най-хубавата коледа, аз и мъжа ми в едно таванско помещение, само двамата да ядем и аз не знам какво и да гледаме “Жената в огледалото”. Преди колко време беше това – 3-4 години, вече не помня. Както се държиш с хората, така ще се държат и с теб, откъде ми хрумна тази мисъл… Спирам.

Обобщение
За коледното настроение
Име на произведението
За коледното настроение
Описание
Една шитня за наркомани
Автор
Публикувано от
Ge&Ni
Лого
  •  
    6
    Shares
  • 6
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *