За обществено наказание

Пролог

Мъжът ми говореше с мен с написани листи, а аз бях изморена, не ми се слушаше, честно казано предпочитам да си стоя на работа и не, и това не предпочитам. Предпочитам да си стоя в леглото и да плача, и да гледам филми, и нищо да не правя. Всъщност мога да се предам, но не исках. Продължаваш да вървиш, а си с пет копия забити в корема, но продължаваш да се движиш.

– Трябва да поговорим за сметки – продължаваше да държи листа, отбелязваше и заграждаше.

– Добре ще изтегля пари и ще ти дам. – отговорих.

Исках да приключим този разговор по-бързо. Отидох да си легна, беше привечер, не ми се стоеше будна.

Незадоволимите човешки нужди

Когато ти е топло, мечтаеш за прохлада. Когато ти е студено, мечтаеш за топлина. Когато си сам мечтаеш за хора, когато си сред хора, мечтаеш да си сам. В общи линии човек е такова животно, на което няма как лесно да бъдат задоволени всичките му нужди. Представете си слънце, топло и красиво. Представете си поляна, зелена и леко влажна от росата. Представете си небето, чисто като първа сълза на новородено. Представете си безвремието, не бързате за никъде и никой не ви чака. Държиш ръката на любимият човек и той те гледа с влюбени очи – “О, миг спри”. Това стига ли ти…? Докога?

Яна си броеше стотинките, а касиерката търпеливо я чакаше.

– Мисля че събрах точно – подаде ги бързо, взе хляба и останалите две-три неща и си тръгна. Беше в 11 клас, бяха се върнали на село, защото бяха им запорили апартамента в града. Баща ѝ се провалил в проекта да си направи собствено кафе и бяха фалирали, той беше загубил всичко. После не можеше да си намери работа дълго време. Отчая се. Взеха им апартамента. Сега живееха в селото. Баща ѝ работеше като овчар, а майка ѝ като шивачка в града. И да, нямаха пари, но знаете ли – Яна беше красива, онази красота, която младостта, природата,  добротата и невинността ти дават.

– Остави ме нервна съм, не ми се говори – основното състояние на жена му беше да бъде нервна.- Мразя те, за какво трябва да ходим в това проклето село.

– Може би малко почивка ще ти се отрази добре. Може би ти идват малко повече нещата. Опита се да я прегърне, а тя естествено се отскубна. Работата я стресираше, беше съдружник в една адвокатска кантора. Той беше музикант, свиреше на цигулка на улицата. Беше се записал в музикалната академия, но там нещата не му се получаваха много, много. Иначе беше красив мъж, но неговата красота идваше повечето от излъчването му и говоренето му, а не толкова от това как изглежда. За Радослав живота сякаш беше изгубил своята пъстрота, представяше си се с цигулар във Виенската филхармония, как красивите и изящни балерина танцуват елегантно около него. КРАСОТА! Великолепие. Това е което очите му виждаха в този момент. А когато ги отвореше беше на улицата и виждаше как някой минувач му подхвърля стотинка.

Проблемите

Соня беше изнервена, защото нещата не се получаваха по начина, по който на нея и се искаше. Винаги и за всичко беше такава, беше свикнала да получава нещата сега, на мига! Когато нещо не се получаваше, както тя иска, беше склонна да получава нервни кризи и да проклина всичко и всички. Беше красива жена, но нейната красота се дължеше на скъпите козметични продукти. Понякога имаше чувството, че без тях щеше да изглежда като чудовище. Имаше черна коса и млечна бяла кожа. Не, не беше лош човек, но и добър човек не беше. Важното, беше че обичаше Радослав, само той беше в състояние да я направи щастлива и спокойна. Напоследък изгуби своята способност, защото заради бременността и след родилната депресия, в последно време Соня беше станала още по нервна и затова бяха решили да заминат на така наречения “селски туризъм”.

Майка ѝ (Блага) плачеше:

– Разбира се, разбира се че има значение хорското мнение – продължаваше да реве докато търка печката. – не само това, ми с какви пари ще го издържаме това дете? И кой ще го гледа? Ще ми кажете ли, нашата Яна себе си не може камо ли дете.

– Аз искам да го задържа,- Яна плачеше свита на кълбо – то ще ми бъде спомен, спомен от него. – Звучният шамар, който получи от майка си, я накара да се разтрепери.

– За каква обич въобще бълнуваш. Тихомире, Тихомире, ти си  виновен проклетнико, заради твоите запори и чудеса детето ни е бременно и лудо на 17 години.

Обичам те много- шептеше ѝ в ухото и я целуваше по бузата. Тя го галеше по брадичката, цялото ѝ същество сияеше, не се беше влюбвала така, всъщност истината е, че не се беше влюбвала въобще. Той ѝ беше първият и тя протягаше невинно ръце към него. И Радослав може да се каже, че има чувства към нея, след постоянните гневни изблици на жена му, тя му се виждаше като глътка свеж въздух. Истината е, че да, имаше чувства към нея…

– Прекрасна си – прошепна ѝ той, започна да я целува по шията, по гърдите, по корема, по…Яна стенеше нямаше по-щастливо момиче от нея.

Соня стана от съпруга си и от леглото почти по едно и също време. Нещо не беше наред и тя добре осъзнаваше това. Радослав не беше такъв, какъвто го чувстваше обикновено, беше се променил, много опитната интуиция на адвокат и го показваше. Имаше ли друга…идваше ѝ да крещи и да вика…прехапа устните си почти до кръв и успя да си замълчи.

Причината

Запознаха се в един студен петъчен следобед ноември месец, като единственото нещо което ти се иска през този месец, е да се гушнеш в някого. Яна се връщаше спокойно от пазар, когато изведнъж чу музика, която я докосна извън нейното съзнание. Той свиреше на цигулка и изведнъж вдигна очи – тя видя своя принц и замлъкна, ококори своите големи красиви кафяви очи, искаше да го докосне, да го прегърне. Но просто стоеше замръзнала, извади 50 стотинки, това ѝ беше обяда за утрешният ден. Няма значение. Подаде му ги с трепереща ръка. Той ѝ се усмихна широко. От този ден нататък този ритуал продължи да се повтаря отново и отново всеки ден. За Радослав свиреното придоби ново значение, той го правеше, защото всеки ден искаше да гледа своята любима, да се радва на нейната усмивка, на нейната грациозна красота. А тя му се усмихваше. Сякаш нежен шум галеше и най-тънките струни на неговата душа. Веднъж тя се наведе, за да остави стотинки и той хвана ръката ѝ.

– Не ми трябват твоите стотинки, искаш ли да излезем някой път.

– Да, да, разбира се че искам. – Знаеше че той е женен, но мозъчната ѝ дейност в този момент не беше достатъчна да оцени този факт.

Соня излезе от съдебната зала, не, не успя да излезе като победител, но не излезе и като губещ. Това засега ѝ стигаше, опита се да се усмихне изкуствено на заобикалящите я хора, винаги ѝ се беше получавало – важното беше работа да върви по някакъв начин. Прибра се вкъщи спокойна, дори му купи нещо за ядене. Той седеше на мивката, сипваше си вода учудващо бавно, след това забърса след себе си. Това никога не го е правил. Соня го гледаше с присвити очи, беше на път да започне да чупи неща, едва се сдържаше.

– Как мина денят ти, Радослав? – само по тона ѝ му идваше да стане и да побегне, но остана като парализиран. Остана в съзнанието си – ръцете на Яна го обгръщаха. Опита се да избяга от тази мисъл. Отне му повече време да отговори, осъзна че се бави, но думите просто не му идваха.

– Ще ми отговориш ли? – веждите на Соня се бяха повдигнали, беше ѝ пределно ясно, какво става. Една част от нея търпеливо изчакваше момента, когато ще започне да крещи. Секундите сякаш бяха…часове.

– Добре съм, всичко е точно. – най-накрая успя да избоботи Радослав.

– Радвам се. – гласът и беше пропит от злоба. Тя изхвърли храната, която му беше купила, в кофата за боклук и тръшна вратата.

– Яна, моя сладка Яна. –  държеше я в прегръдките си и нежно я галеше, тя нежно мъркаше като малко коте. – Как ми се искаше всичко да е различно, но светът не е устроен така.

– Как не е устроен светът? – тя се надигна и плахо го погледна.

– Така че ние няма как да сме заедно. – Радослав я целуна нежно по косата.

– Разведи се. – Яна, каза това съвсем спокойно, сякаш беше най-естественото нещо на света. За нея беше.

– Не мога и няма да се разведа! Виж, ти си прекрасна, но светът на възрастните е различен и на теб ти е нужен още път да го разбереш. – Притискайки я силно, продължи да ѝ говори. – Знам, че на мен ми е трудно да се откажа от теб, но знам също, че трябва да го направя.

– Бременна съм. – тя го каза победоносно, сякаш това решаваше всичките им въпроси и проблеми.

– …вече имам едно дете… – Знаеше какви проблеми ще създаде това. Определено в брака му със Соня детето не им донесе щастие. Яна го гледаше с надежда и чакащи очи.

Решението

Соня вече отдавна беше успяла да отдалечи всички свои близки хора от себе си. Самотата не я плашеше, напротив радваше я. Една мисъл обаче не ѝ даваше мира, как този проклет Радослав беше успял да си намери някого. Можеше да се разведе, но какво щеше да постигне с това? “Боклук”, след всички пари и чувства, които беше  пръснала по него – това ли заслужаваше? Не му беше ядосана, искаше го просто мъртъв. Да умре, поне да знае, че е приключила с него веднъж завинаги и повече да не го помисли. Тази мисъл я развесели и когато Радослав се върна вкъщи, жената му го посрещна вкъщи сияеща от щастие. Този факт го накара да застине изумен на вратата.

– Всичко наред ли e? – попита той уплашено на вратата.

– По-добре не може и да бъде. – Соня го дари с прекрасната си усмивка и го целуна.

Дъждът валеше и мокреше и без това спластената ѝ коса, още я болеше, но беше решена да го направи. Соня се оглеждаше в огледалото, колко много ѝ отиваше черният цвят. Интересно беше, че не чувстваше никакви  угризения, сякаш трябваше да свърши това отдавна. На вратата се почука.

Изборът на Радослав

Радослав стоеше и се чудеше, коя от двете жени да избере, от една страна с Яна беше истински щастлив, но от друга в Соня в последно време имаше голяма промяна, изглеждаше щастлива, спокойна – започна да чувства отново нещо към нея. Мисълта му започна бавно по бавно да се избистря ”В крайна сметка, тя е майка на детето ми. Пък Яна какво, и тя ще ми роди дете…, но какво бъдеще имам със седемнадесет годишно момиче с бедни родители. Соня пък работи в адвокатска кантора и печели достатъчно. Пък и погледнато реално, тя е финансирала повечето ми проекти до сега. Край, реших, оставям със Соня“.

– Успокой се, момиче. – доктора се беше навел над нея – Няма как да ти бия упойка.

– Оставате ме, искам да задържа детето. – Яна се тръскаше в неистов ужас – Искам да задържа детето И ДА БЪДЕМ СЕМЕЙСТВО.

– Какво семейство искаш да бъдеш. С КОГО?! – майка ѝ и крещеше на главата – Не разбираш ли, той те изостави.

– Г-жо, дъщеря ви, има нужда от психиатър, не мисля че…доктора изглеждаше умислен.

– Нямам пари за психиатри аз. – майката на Яна почти изсъска – Плащам ви да направите аборт и ще ви дам и още 20 лева отгоре, да си мълчите. После след тази случка нашата Яна няма кой да я вземе.

Соня в действие

Радослав се прибра вкъщи, беше учудващо чисто, дори бяха купени нови неща. Беше, как да се каже, уютно. А Соня беше прекрасна, изглеждаше много елегантна – буквално се носеше към него.

– Защо е всичко това? – Радослав гледаше с недоумение и зяпнела уста. Соня уви ръце около него и буквално му увисна на врата.

– Защото си мой съпруг и аз те обичам. Целувката ѝ беше много страстна и хубава, чак се надърви. Невинната Яна не се целуваше така. Той затвори очи. – да определено оставаше със Соня. – Приготвила съм ти вечеря – усмихната и спокойна, отдавна не беше виждал жена си така.

– Всичко изглежда много вкусно. – седна и наля вино. – Наздраве за нас.

Погребенията през зимата винаги са много смущаващи. Сякаш белият цвят рязко контрастира на черното, обхванало сърцата и душите на всички. Дойдоха негови колеги от музикалната академия и негови приятели улични музиканти. Свириха тъжни песни… изпратиха Радослав с музика, та нали музиката беше тази която го е съпътствала през целият му живот.

– Каква нелепа смърт, да умре от хранително натравяне, а беше толкова млад Радослав. Жалко, много жалко за момчето.

– Да така е. – зад огромната черна шапка лицето на Соня изглеждаше непроницаемо.

– Горката. – хората я прегръщаха.

В ковчега му оставиха цигулка, да продължи да си свири и изведнъж забелязаха, че Соня оставя и още нещо – снимка май.

– Оставям му неговият ангел-хранител. – Някой хора забелязаха усмивка, но си го обясниха, че полудяла от тъга и скръб.

Малко преди това

Единственото кафене в селото беше почти празно. Най-коментираният клиент беше Яна. “Какво прави това момиче тук само, с кого ли има среща”. Това не спираха да шушукат хората.

– Здравей прекрасна. – Радослав я целуна по косата. – трябва да поговорим за нещо много важно.

– Какво? – Яна го гледаше с прекрасна смесица от любов, възхищение и тревога, право в неговите очи.

– Виж ти си прекрасна, но аз не се виждам с теб. Просто смятам, че аз..аз няма да съм щастлива с теб. По-добре е да приключим всичко.

– Не! – Очите на Яна се напълниха със сълзи и гласът и започна да трепери. – Не можеш да го направиш, аз мога да се променя.

– Не е въпросът да се променяш, ти и така си си чудесно момиче. Просто ние не сме един за друг. Млада си още, ще срещнеш някой друг. – Започна да я гали по ръцете, а Яна плачеше. Хората от съседната маса си счупиха вратовете да ги гледат.

– Не може да ме оставиш. – Яна повиши глас и той стана писклив и започна да се чува много. – Не може да ме оставиш, та аз съм бременна от теб, знаеш.

– Да, знам това е другото, за което исках да говоря с теб. – Той извади един бял плик и ѝ го подаде. Тук има достатъчно пари да направиш аборт при истински професионалисти и да ти остане нещо.

– Не ги искам. – Яна се разкрещя и му хвърли плика в лицето. Започна да реве истерично. Всички хора вече гледаха само тях.

– Добре аз ще тръгвам, оставям ти паричките в раницата. Ще поговорим отново като се успокоиш. Радослав пъхна плика в раницата на Яна и се забърза към вкъщи, знаеше че Соня му е направила романтична вечеря.

Малко след онова

– Тя го е убила, убила го защото не иска ние двамата да сме щастливи заедно. – Яна отново е изпаднала в истерия.

– Дете почини си малко, след аборт е нужно време на тялото да се възстанови. – Баща ѝ я галеше по главата, беше му много трудно да гледа детето си така. – Жено, дали не е добра идея да заведем детето на психолог или на психиатър.

– С какви пари, Тихомире?

– С тези останали от аборта.

– Няма да стане, купих си прахосмукачка и още някои неща за дома. Няма пари за глупости.

– ТЯ ГО УБИ. Тя го уби, за да не можем да сме заедно. – Яна продължаваше да плаче.

Яна в действие

На Радослав храната му се стори странна, хем че Соня никога не е била добра готвачка. Изведнъж му стана лошо и той заби главата си в доматеният сос на тортилята.

Дъждът валеше и мокреше и без това спластената ѝ коса, още я болеше, но беше решена да го направи. Яна държеше в едната си ръка отвертка, а в другата кухненски нож. Почука на вратата и Соня ѝ отвори. Двете жени за първи път се срещаха на живо.

– Здравей. – Соня ѝ говореше мило, в момента не я мразеше, напротив съжаляваше я, дори искаше да и помогне. След като беше отровила мъжа си, беше разбрала, че двете няма какво да делят.

– Мръсна кучка! – Яна а гледаше с обезумели очи и я нападна първо с ножа. Соня се извъртя и тя успя да я рани само в ръката. Опита се да избяга, но Яна я хвана за косата. Соня беше сигурна, че ще ѝ пререже гърлото, за това с риск да ѝ изскубне цялата коса, си извъртя главата и започна да удря с острото на чадъра по главата на Яна. По едно време Яна изпищя, май ѝ беше бръкнала в окото. Възползвайки се от това, че нападателката ѝ се държеше за окото, Соня взе телефона си и се обади на полицията.

– Ало, здравейте. ПОМОЩ! Една луда се опитва да ме убие. – Надяваше се да дойде някой. Започна да звъни и на всичките си познати. В това време Яна започна да се изправя, в погледа ѝ имаше още повече безумие и още повече яд. Ножът беше у Соня, отвертката беше избутана настрани. Соня стисна ножа и светкавично рани Яна в крака, момичето изрева от болка, а Соня се залости в една от стаите.

….

– Сигурна ли сте, че не искате да подадете оплакване, това си е било опит за убийство. Цяло чудо е, че сте още жива.

– Да, сигурна съм.п- Соня каза това на полицая и си тръгна. Искаше час по скоро да се махне от това проклето село.

Решението на Яна

Яна стоеше с блуждаещ поглед, от няколкото дни не спеше, не ядеше и не говореше. Прекъсна гимназията си по средата на първият срок.

– Това дете е най-голямата грешка в живота ми. Пълен срам, никой не ни говори, трябва да напуснем селото. Къде ще отидем кажи ми, като нямаме никакви пари. Тихомире, Тихомире, ти си виновен, провали ни живота.

– Не говори така, пред детето.

– Какво дете, отказвам се от нея, след всички глупости, които направи.

Яна гледаше с празен поглед, вече не слушаше майка си. Един ден излезе навън с лятна рокля, а навън валеше сняг. Стигна до един мост погледна към водата и започна да плаче. Прескочи мантинелата, босите ѝ крака бяха посинели от студ. Тя се наклони напред и се загледа във водата, синият цвят я хипнотизираше, не усети кога скочи, водата я погълна.

Съвестта на Соня(епилог)

Новината за смъртта на Яна завари Соня на нейната работа. Тя завъртя стола си, така че колегите и да не я виждат. И заплака, не плачеше и не съжаляваше за Радослав, за този боклук, плачеше за хубавата Яна.

Навън валеше сняг, зимния сезон тепърва разгръщаше своята пелерина. Не харесвах зимата, но започнах да си правя планове. Така де, забелязах че плановете са като стълбове, друг е въпросът до колко могат да се сбъднат. ”Светът е мой и причина да бъда нещастна” – това ми написа един човек и ме накара да се усмихна. Замислих се, може би живота не ми е толкова лош. Усмихнах се.

Обобщение
За обществено наказание
Име на произведението
За обществено наказание
Описание
Какво ще направите ако сте жена адвокат, придобил професионално изкривяване от всичките си години служба, а мъжът ви, с когото имате дете, ви изневерява със 17-годишна, която се оказва бременна? А какви биха били възможните последствия от вашите действия за момичето на такава крехка тийнейджърска възраст?
Автор
Публикувано от
Ge&Ni
Лого
  •  
    3
    Shares
  • 3
  •  
  •  
  •  
  •  
  •