За момичето, което обичаше да си прави селфита край басейна

– И защо се разделихте Венци? – любопитствах, защото обичах клюките.

– Ми вече не ме радваше, нещо не бях щастлив. – Венци прехлъзваше чашата от една в другата ръка. – Аз съм сложен човек, понякога и аз не се разбирам. – Намигна ми.

– Аз пък съм проста, тестногръда и консервативна.

– Е глупости, не говори така Гери, има още много хляб в тебе.

– То хляб може и да има , но това не променя фактите.

– Правиш се сега ей, кой знае преди Никола в гимназията как си ги въртяла , по двама, по трима.

– Ми не, по цял ден четях исторически книги на спуснати щори.

– Еми, Никола как те спечели?

– Беше единственият, който ме изтърпя. – казах съвсем просто аз и свих рамене.

В този момент Венци започна да се смее, погледнах го – не разбирах кое му е смешното. Деница и Виктория влязоха в кафенето и Дена повдигна вежди.

– О, флиртче нещо, вижте Венци как се е ухилил от ухо до ухо.

– Не. – каза Венци все още захилен. – Каза ми как я е спечелил Никола.

– А, как? – Деница започна да прибира чадъра си. – Има здрави нерви човека.

Всички се засмяха, аз гледах намръщено, нещо започвах да се ядосвам.

– Хора на мен не ми е забавно. – ми не беше забавно пък.

– Тихо, тихо, че ще ядосаме Гери и ще стане страшно. – каза Вики.

Двете с Дена седнаха на масата до нас и те започнаха да разпитват Венци.

За момичето, което обичаше да си прави селфита край басейна

Село Гривица е първото село посока от Плевен за Горна Оряховица. То се намира на разстояние 30 минути с кола, 45 минути с влак и около два часа пеша от града, знам го, защото всичките разстояния съм ги минавала. Наричат го плевенското Ориндж Каунти и там градските богаташи си строят къщи за да избягат. От какво точно искат да избягат, като града е супер безлюден, ама айде, щом са решили да бягат – така да е. В Гривица се намираха най- поддържаните басейни и най-скъпите за областта стандарти.

Екатерина, но всички я наричаха Кати, беше много хубаво 16-годишно момиче, висока, с дълги крака, стегнато дупе, плосък корем, едри добре оформени гърди наследство от баба й Емка, дълга шия , плътни устни, чипо носле и хубави големи сини очи. Косата ѝ беше руса на букли и понякога слагаше син или лилав кичур за разкош. Беше много ставаща и го знаеше. Мечтата ѝ беше да стане като Гери Никол и Тита, е не можеше да пее, ама на кого му пукаше за това. Ако някой известен продуцент я забележеше, щеше да ги отнесе като куцо пиле домат.

Тъкмо си преглеждаше последното селфи и беше много доволна от себе си. Беше се снимала чисто гола, гърди беше прикрила с косата си – е колкото можеше де, а вместо гащи си беше сложила чиния пълна с череши, перфектна работа. Надяваше се селфито ѝ да събера поне 300 лайка. Изведнъж някой я бутна за раницата. Тя се обърна и видя Божидар.

“Офф пак този смотаняк”, помисли си с досада тя, макар че мисълта, че онанира на нейни снимки я възбуждаше.

– Здрасти Божко, какво правиш? – попита тя без интерес продължавайки да си разцъква телефона.

– Ми играя STARCRAFT II и това смятам да правя до края на лятото. – каза гордо Божидар и се захили тъпо. Той беше нисичко момче, леко пълничко момче с големи кафяви очи и дълга коса вързана на опашка. Имаше много странни пръсти на ръцете, някак издължени и изглеждащи прекалено гъвкави.

– Аз ще се наложи да работя като промоутър, за да събера пари и да си направя един много як цветен татус между гърдите. – Забеляза блясъкът в очите му и много ѝ хареса. Само не ѝ харесваше това, че беше от бедно семейство – майка ѝ беше шивачка, а баща ѝ общ работник. Ако се беше родила при други родители животът ѝ щеше да бъде много по-добър.

– О, красавицата и грозната ѝ приятелка. – Деско придърпа Кати и я целуна, усети обицата на езика ѝ и почти се надърви. – Какво става мацки?

– Ми аз ще си ходя. – смотолеви Божидар и се обърна.

– Ходи си, ходи си. – каза ехидно Деско и хвана Кати през кръста.

Деско, всъщност обективно погледнато, не беше лошо момче. Да, ходеше на фитнес да се нацепва, ама това го правеха всички момчета там, да, не се интересуваше от училище, но пък му харесваше животновъдството, което пак е нещо. Държеше се грубо, защото не знаеше друго поведение и смяташе това за нормално. Той беше богат селски бек с всичките негативи на това определение, но пък беше добро момче. Беше 18-годишен с бръсната глава, висок, с много хубаво тяло и със зелени очи. Аз лично и него бих си го взела.

Опипа Кати за задника и я плесна.

– Моето бонбоче си ти, най-хубавото тука. Защо си така нацупенка, а? – може да се каже, че Деско има чувства към нея – правеха страхотен секс и му беше хубаво да го виждат с такава мацка. Това в неговите представи стигаше.

– Искам да си направя цветен татус между гърдите, но парите не ми стигат и ще се наложи да работя, а аз не искам. – тя направи физиономия, като на малко бебе. – Коте, ще ми дадеш ли, моля те. – нацупи устни.

– Нямам достатъчно, знаеш че ми откраднаха колелото и раницата наскоро. Не искам да взимам още от баща си, защото не се разбираме. – не се разбираха e най-меко казано. Деско презираше баща си, заради смъртта на майка му. Според него заради лошото отношение тя е станала алкохоличка и в последствие почина от цироза. От тогава до сега единственото желание на младото момче е да пребие от бой баща си.

– Хубаво, тогава. – Кати се намръщи и повече не му проговори.

Беше горещ, направо парещ, юлски следобед. Кати се печеше на басейните по монокини и си правеше селфита. Обичаше да провокира. Плъзна ръка по мокрият си стегнат корем и си помисли, колко добре би и седяла една обица на пъпа. Трябваха ѝ още пари, но откъде да ги вземе, това е въпросът. Ръката ѝ отиде, още по надолу, ето това ще бъде наистина скандално селфи. Телефонът ѝ извъня, беше бащата на Деско, Димитър. Каква златна възможност.

– Ало. – гласът му звучеше ядосан. – Тоя хаймана синът ми при тебе на басейните ли е? Трябваше да вземе една пратка, а не е.

– Да, тук при мен е. – излъга без да ѝ мигне окото. – Ако дойдете бързо ще го видите.

– Добре.

Димитър оглеждаше внимателно, но виждаше само русото момиче. “Майко мила, какви хубави цици” помисли си. Той беше запазен 45 годишен мъж, собственик на най-голямата куриерска служба в околността.

– Е, къде е синът ми, не го виждам. – каза той на Кати.

– Тръгна си преди малко, можете ли да ме закарате до вкъщи, че много изгорях. – Кати се изпъна на хавлията. Очите на Димитър станаха като на малко дете пред магазин за шоколад.

– Да..да, разбира се. Няма, такова, проблем. – май се изпоти.

КАТИ, Кати. – някой крещеше името ѝ. Обърна се и отново видя Божидар. “Пак ли тоя смотаняк, честно ли бе, откъде се появява от нищото?” – Кати, искаш ли да си ходим заедно с автобуса.

– Няма начин. – обърна му гръб и повече не го отрази.

Качи се в колата на  Димитър все още по монокини и се намести хубаво върху кожената седалка, кръстоса крака и отметна назад коса.

– Няма ли да се облечеш? – слюнки му течаха от устата, не знаеше как ще кара.

– Прекалено съм изгоряла. – тя се докосна леко по шията и по гърдите. Тръгнаха.

Димитър трудно се концентрираше върху пътя, по едно време усети как Кати го докосва по чатала. Изцъкли очи и веднага отби, тя се наведе и той усети обицата на езика ѝ. Това беше най-хубавата свирка, която са му правили. От този ден нататък Кати започна да подържа паралелна връзка с бащата и сина. Случваше се в един и същи ден да прави секс и с двата, е не заедно. Димитър и осигуряваше пари за всичките ѝ капризи, а Деско го държеше, като резервен план – в случай, че омръзне на баща му. Кати смяташе себе си за умно момиче. Понякога Димитър я споделяше с негови приятели и колеги от офиса, но тя нямаше нищо против.

Деско вървеше уверено към офиса , беше взел това решение отдавна, имаше 18 години, щеше да отиде да работи в София като общ работник, за да е по-далеч от баща си, щеше да вземe и Кати, ако иска, тя и без това не живееше в кой знае какви условия и сега…Презрение, обида, отвращение, ГНЯВ – това изпита младото момче, като видя приятелката му просната по корем върху бюрото, а баща му зад нея гърчещ се като гъсеница. Три секунди му бяха необходими за да стигне до тях, дръпна баща си, удари го в корема, взе му презерватива и му го напъха в устата и започна да му бие главата в дървеното бюро. Биеше и не спираше, лицето на Димитър беше цялото в кръв, вече не се различаваха чертите му. Добре че Кати все пак се усети, облече се и се обади на полицията. Бащата не подаде жалба срещу сина си.

Димитър седеше в офиса си и гледаше през прозореца замислено. Това копеле негов син ли беше, как е възможно да му причини това. Опита се да помръдне, не му се получи, всичко го болеше. Чу как някой влиза в стаята, сигурно е куриерът.

– Сините пакети от ляво, а червените от дясно. – каза, но нищо не чу като отговор.

Изведнъж нещо започна да го пристяга за врата. Какво беше това по дяволите, верига някаква. Опита се да се освободи, да се отскубне, нямаше как, захватът беше много силен, а и него всичко го болеше. Сега обаче болката определено беше концентрирана, шибаната верига му прерязваше врата. Не можеше да диша. Мъгла. Тъмно. Вече не чувстваше нищо. Нямаха достатъчно доказателства, за да обвинят Деско, макар че той беше главният заподозрян. В тази топла юлска нощ той се разхождаше сам по безлюдните улици на селото и изведнъж в далечината забеляза Кати. Тя също го видя и забърза в другата посока.

– Къде бе, долна курва такава. – провикна се. – До вчера ме яздеше и крещеше името ми, а сега бягаш от мен. Какво членът на покойният ми баща по-ли ти харесваше? Бързо я настигна.

– Отговори ми де, любопитен съм. – опита се да я хване за ръката, тя веднага се отскубна.

– Оставиме да си ходя. – Сините ѝ очи го гледаха уплашено. – Убиец. Психопат.

Как го нарече, Деско вече се ядоса. Харесваше я още, ама я и мразеше, ако не беше такова тъпо курве сега щяха да си живеят двамата в София. Гледаше я и виждаше само страх и презрение, това ли изпитваше към него тази долна курва?

– Аз убиец не съм, ама ти си една нещастна никаквица. – удари я и тя се свлече на земята. Бързо обаче успя да се окопити, захапа го силно до кръв за ръката и побягна.

Тичаше колкото сили има, колкото я държат краката. Без да мисли за посоката, чувстваше как някой я следи и засили скоростта. Този психопат ще я настигне. Лявата страна започна да я боли, силите не ѝ достигаха, тя се препъна и падна, беше точно до басейните.

– Кати, добре ли си, какво ти се случва? – Беше Божидар, той я гледаше разтревожено. Как този човек се появяваше от нищото, за първи път се радваше да го види.

– Аз…той…това е…Деско ще ме убие, както…уби… – едва говореше.

– Искаш ли да се скрием на басeйните, а утре сутринта ще отидем в полицията.

– Да. – идеята ѝ се стори логична.

Двамата седяха край водата, Кати гледаше тъжно и умислено.

– И сега какво, пак отначало, къде ще ги търся сега, това село е супер малко и всичко се знае.

– Не е нужно да търсиш, каквото и да било. – Божидар се опита да я целуне и тя естествено се отдръпна.

– Разкарай се бе противняк такъв.

– Знаех си че така ще реагираш, бях длъжен да опитам преди да…

– Преди да какво…откачалка такава. – Опита се да стане, но изведнъж нещо здраво я стисна за врата. Въже. Божидар я ритна тя падна в басейна. Опита се да се освободи, но усещаше как започва да се дави. Водата навлизаше все по–дълбоко, а Божко стискаше по-здраво въжето.

“Красиво“ – мислеше си Божидар докато гледаше ококорените ѝ сини очи под водата. Щеше да ѝ направи последна снимка. Дали беше останала без сили или беше осъзнала, че просто няма смисъл, но изведнъж Кати престана да се бори. Една минута по-късно всичко беше приключило. Безжизненото ѝ тяло се носеше плавно във водата. Божидар взе гумените ръкавици на майка си, сложи ги и направи снимка на тялото на Кати в басейна. Публикува я в Instagram, това беше последната най-гледаната и обсъждана нейна снимка.

За всичко обвиниха Деско, намeриха край басейна раницата и веригата от колелото му, с която беше убит баща му. Освен това по зъбите на Кати откриха негово ДНК. Камерите от онази нощ не работиха, предполага се че той ги е изключил. На българското правосъдие повече не му трябваше, а и трябваше да реши случая веднага заради скандалната снимка и широкия отзвук. Приключиха Деско по-бързата процедура и му дадоха 25 годинки затвор. Пет години по-късно Деско почина от някаква инфекция в затвора. Божидар работеше като поддръжка в един офис в София. Лилия, всички я наричаха Лили, беше хубава жена и секретарка на шефа, с когото спеше. Тя обичаше да си прави селфита, а Божидар обичаше да я гледа…

В главата ми има толкова много идеи и не знам на коя да дам приоритет. Искам нещо много силно, но и аз не сигурна точно какво е. Някой ден ще разбера. Надявам се.

 

  •  
    4
    Shares
  • 4
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *