За моментите между живота и смъртта

Пиша гола, защото ме мързи да стана и да се облека. Мдам …това е….. Знаете ли норманите  хора, които пишат блог са “ Eха, броят на хората, който ме четат расте това е толкова хубаво”, аз съм ” Ужас , броят на хората, който ми виждат безумията расте.” Истината е , че аз не обичам хората да мe четат или ако е наложително да прочетат нещо от мен- то първо задължително е  минало през редактор и второ е описано с хубави подредени думи – все едно си слагаш хубави дрехи преди да излезеш навън. В този блог аз съм гола, не че пиша всичко гола, което не лошо идея, предвид горещото време, а метафорично казано- всичко , което четете наистина си го мисля.

  • Точно се сега ли намери да пишеш. -Мъжът ми леко се надигна
  • Сега имам вдъхновение
  • Явно аз ти действам вдъхновяващо,а? Целуна ме по корема.
  • Мда
  • Ама, ама ти описваш точно това,което казвам и правя- звучеше притеснен- Нали не си описала и други неща.
  • Не съм споко, нямам намерение блога ми да се превърне в ….нe му е това идеята. Не че има идея , някаква изобщо. Просто епилог към следващата небивалица.
  • Така по става – Продължи да ме целува по корема- Пиле, искаш ли ти да си пишеш, пък аз да видя дали не мога да те вдъхновя още малко.

Правили сме го този номер ,докато уча за много от важните изпити в университета, определено предложението му много ми хареса.

За моментите между живота и смъртта

Казват, че момента между живота и смърта човек се чувства най –жив. От каквото и да болен, колко да и наръган или изгорен- точно в тази моменти е най-добре – сякаш живота ти дава последно намигване преди да изпрати към вечността. Кой знае дали това е така- някой ден всички ще разберем.

Село Вълчитрън е трето село от Плевен посока Ловеч. Обаче година ще е 1394. Влад седеше на прозореца и дишаше тежко. Колко са 30 хиляди, може би повече , не беше сигурен. Хазал Абдул Осман беше страшилището на цяла Севорозападна България- изгаряше и опустошаваше всичко по пътя си, нямаше кой да го спре,знаеше , че и той няма да може.Продължаваше да диша тежко, не се чувстваше добре, стисна с две ръце дървената рампа, една треска му се заби в дланта – Изруга.

Влад беше малък болярин управляваше селото Вълчинтрън и още две- три селца . Беше красив 27- годишен мъж с дълга черна коса,черни очи и плътни устни,имаше си жена и три годишен син. Сега се очаква да напиша, че го искам или нещо подобно,както в осталите небивалици. Ми не . Ще напиша ,че ако бях се родила мъж- бих искала да бъда,като него. Управляваше вече 10 години ,откакто баща му почина от ангина,хората го обичаха и живееха добре при него.

Усети , че жена му започва да се разбужда отмести се от прозореца целуна я нежно  по бузата , а детето си по косата и тихо, излезе през вратата.

  • Свикай съвета- каза на един от оръженосеца си.- След 15 минути ги искам всичките.
  • Изпълнявам- младото момче тръгна бързо.

 

Подпря се на стената- виеше му се свят- определено не му беше добре- дали не беше болен, нямаше време да мисли за това. Колко им оставаше ,най-много 14 дни преди да са тук- трябваше да се действа бързо.

  • Еретици, мръсни ,долни, гадни, Бог ще ги накаже.- Епископ Митрии говореше разпалено и от време на време плюеше. Той беше нисичък и пълничък човек. – Аз ще се моля горещо.
  • Бог, няма да слезе да се бие с нас- каза тихо Влад ,понеже се беше отегчил да го слуша.
  • Нямаше да е лошо да дойде,защото нямаме достатъчно хора- Слав беше русоляв мъж и приятел на Влад от детството.
  • Колко хора имаме?
  • Годни да носят оръжие 600 човека,нищо не е.
  • Не, колко хора имаме общо с децата, старците, болните- всичко.
  • А ,около 1000.
  • Мхм, отец Митрии ще доведе ли един от ,свойте послушници, искам да напише едно писно.
  • Добре.

Влад стана- чувстваше, че мисълта му тече по-бързо когато е прав.

“До Вниманието на Херцог Фридрих фон Балсик ,чухме за вашата богоугодна идея, да стройте ново пристанище на река Дунав. За това аз болярина Влад Петровски,като благородник и християнин Ви изпращам 1000 работника,за да довършите това напредничаво дело по- бързо. Уважение.”

  • КАКВО, какво- Митрии се опули тъпо и дебелите му бузи се разтърсиха.
  • Влад, това са всичките ни хора, не може да оставиш крепоста без защита.
  • А нима те могат да я защитат- Влад отпи глътка вода. Главата го болеше много- Защо да умират глупаво.
  • Те са готови да се жертват за домовете и родината- каза Слав
  • И после милостивия Бог , ще ги прибере във своите вселения- допълни Митрии
  • Какво знаят те за смъртта- Влад започваше, да се дразни много- Каква родина, какви вселения. Изпратете писмото до Фидрих, познам го от Нишката школа,ще се съгласи. Слав погрижи се хората да бъдат натоварени.
  • Но Влад…
  • Това е последната ми дума, по този въпрос- излезе бързо от залата ,искаше чист въздух.

Хората плачеха не искаха да се разделят с домовете си, бяха готови да се бият за тях, защо техният болярин постъпваше толкова жестоко и нечестно . Много го ругаеха на ум ,а някой на глас. За три дни лодките бяха натоварени. Жената и детето на Влад също тръгваха.

  • Не искам да те изоставям- Тя го погали го по бузата- Искам да съм с теб до края.
  • Аз не искам това да е твоя край ,има още живот за теб и още повече за нашето дете, той целуна сина си по косата. Бъди щастлива,намери си нов мъж и искам да знаеш ,че винаги съм те обичал.
  • И аз те обичам много- тя го целуна страстно и се притисна силно в него. Заплака.

Слав я тръпна за ръката ,защото трябва да тръгва , а Влад затвори очи не искаше да гледа как си тръгва семейството му . Главата го болеше страшно много, чак му се повръщаше.

Лодките тръгнаха по река Вита,  чрез нея  по Дунав – право при австрийския херцог Фидрих.

  • И сега какво ,чакаме хазалът да дойде и да ни убие- Слав гледаше тъжно
  • Не точно- каза Влад- Какво знаем за този хазал
  • Че безмилостен и жесток,като всеки османец.
  • Не, нещо за личният му живот. Кой ще го наследи
  • Има три любими жени и те са го дарили и трите с по един син. Не си избрал кой от тях да го наследи. Чака Аллах да го просветли
  • Не си избрал още наследник- Влад се усмихна щастливо, за първи път от много време.
  • Еретици ,мръсни, по няколко жени- какво падение. Не , като при нас мъж-жена по християнски- Митрии, започна да мърмори.
  • Аха- каза безинтересно Влад- Слав , колко човека са ни останали.
  • 12 човека.
  • Доведи ги имам специална работа за тях.

Хазал Абдул смяташе този поход  за рутина задача,какви битки е водил с монголците близо до Кавказките планини, колко бяха много и колко свирепи. Пък тук, какво- минаваше изколваше, като пилци и отминаваше. Вече не му беше интересно ,дори да изтезава-егати тъпотия. Изведнъж усети една остра воня , която го задуши. ВOНЯ. Наистина вонеше много ,чак да му се догади на човек и се чуваше някакво  жужене.

  • Какво , по дяволите – Хазал Абдул слезе коня си и това , което видя го изуми. Е, не бяха Кавказките планини,но усети притеснението и лекото тръпчиво чувство

Десетки заклани и изкормени животни с извадени вътрешности. Оставени да се разлагат , oсвен това изгнила храна, цял куп изгниваща храна. Кръв ,много кръв и лайна и нещо бяло- мляко може би. И всичко оставено на жаркото юнско слънце. СМРАД. А над тази смрад оси- купища оси, хиляди оси и стършели големи колкото врабчета.Като огромен черен облак

  • Що за пълна гадост е това – хазалът беше погнусен.

Даде заповед напред , но войниците нещо не искаха да тръгват. Наложи се да убият един -двама, за да проимат желание.

Османците бяха жестоко жилени,някой от тях падаха и биха стъпкани от други войници в карантината, други умираха задавани от собственото си повръщано,трети искаха да се връщат назад, но бяха убивани от своите, а четвърти бяха просто алергични. Както и да е , десетки умряха така.

-Отврат, отврат- Повтаряше хазалът-   Доведете ми човека сътворил това искам да говоря с него, искам да го видя.- Абдул наистина беше любопитен.

  • Наистина ли ще ходиш да се молиш и да преговаряш този изверг- .Слав изглеждаше много разочарован
  • Мда- каза тихо Влад, той не обичаше да повишава тон
  • Но как може да предадеш така всичко
  • Няма да предам нищо пък и Митрии ще дойде с мен
  • Аз, аз по какво причината- епископа пелтечеше.
  • По причината за Божите вселения- каза Влад
  • Май искаш да ме пратиш по-рано в рая, а?- Митрии се усмихна, за първи път не звучеше , като откачен свещеник. Влад осъзна, че въпреки всичките им различия го има за приятел.
  • Значи и аз идвам с вас
  • Не ,Слав ти ще вземеш останалите войници и ще оберете всичко ценно,да не остане и една монета и една карфичка дори. НИЩО.Каквото не можете да го вземете го изгорете и тръгнете с най-бързите коне право към Видин. Без да поглеждаш назад
  • Значи ние с теб ,никога няма да се… Очите на Слав се напълниха със сълзи
  • Да, ей не се дръж, като някой джендър
  • Джендър, каква е тази дума
  • Не знам , но след векове ще бъде много популярна.Хахах.

Двамата се засмяха от сърце, Слав осъзнаваше, че за последен път вижда приятеля си .

Влад вървеше спокойно и уверено, нищо че главата продължаваше да го боли зверски,вече седмица, Митрии се препъваше в расото си и гледаше уплашено. “Ще се видим в рая, епископе,наистина те имах за приятел ” това чу отчето малко преди да ги накарат да коленичат пред хазалът

  • Е,наистина бях любопитен да те видя, това което направи ме изуми и отврати, но пък беше интересно- започна Абдул
  • Аз обичам интересните работи- Влад се усмихна.
  • Ако приемеш нашата религия, може да видиш още много интересни неща.
  • Добре. Хубаво. Приемам я.
  • Много бързо- Абдул го гледаше подозрително- очаквах да те убеждавам повече.
  • Защо? Като едно предложение ми е звучи интересно и ако ми даде оръжие ,ще ви го докажа.

Любопитството накара Абдул да му даде оръжие, четирима  заптиета, застанаха да го пазят. Влад взе оръжието и с един замах отряза главата на приятеля си епископ Митрии. Главата се претърколи до единият край на шатрата и започна обилно да го напоява с кръв, а тялото направи лек гърч все едно си заклал пиле. Аз колела, кокошки, така че знам.

Лол Абдул беше впечатлен, наистина в точно този момент беше впечатлен- искаше това момче за син, но понеже нямаше как да стане ,го направи част от личната си охрана. Беше риск, но  му се струваше основателен.

Минаха още две седмици през , който хазалът все повече и повече се доверяваше на Влад.  Една сутрин бяха сами в шатрата.

  • И ти казвам , моето момче ,хилядни монголски орки свирепи, като диви псета, ама също толкова тъпи- Хазалът обясняваше нещо разпалено.

Българският болярин не го слушаше той взе едно оръжие и го заби право в гърба на му и започна да го напъхва все по -надълбоко. Практически Абдур умря от това, че белите му дробове се бяха напълниха с кръв, с неговата собствена кръв.

Интересно, главата на Влад , спря да го боли, сега за първи път от доста време се почувства добре, здрав, спокоен, като малко момче. Естествено, че го хванаха- той не се опита да избяга ,естествено, че ще му измислят някоя жестока смърт- въобще не го болеше това. Беше щастлив, даже си пееше и танцуваше.

Ще го разпорят  на четири коня и това ли успяха да измислят. Хахах. Влад се смееше на глас. В утрото , в което го водеха да го екзекутират,той си пееше ”  Ой тигре, тигре, имаш ли пари” Османците го гледаха  изумени, “ей сега ще му се махне усмивката”- мислеха си те.

Завързаха краката и ръцете му на четирите коня и ги пуснеха в различни посоки. Ми да усещаше си болката от това, че вътрешните му органи се разкъсваха. “Амъ кво от туй” започна да пее” Милионерче, не се подигравай ,ти си паралия. – Раз , два , три” После се засмя хубав , чист, висок смях – ръцете и краката му се разкъсваха , а той се смееше. Смя, смя- докато не умря.

Десет минути след , края на екзекуцията османците гледаха, като гръмнати, без да кажат нищо.

  • Въй, майко мила,какъв беше този ненормалник- каза Осман най- големият син
  • Верно,беше много луд, да пази Аллах, откачалки всякакви- каза Мехмед
  • Следващия град ,директно убиваме всичко,ебало си мамата, иначе- обади се и Ахмед
  • Добре, след мен -казал Осман
  • Чакай малко, братленце, защо ти да си лидерът , като аз съм син от първата съпруга.
  • Не знам , защо се карате, като моят обет е даден в Мека- свещеният град.

Мдам …до следващото село армията стигнала едва след половин година и то в доста намален състав ,заради братоубийствената война.

Казват, че като застанеш, до една от стените на село Вълчитрън и затвориш очи може да чуеш чистият смях да Влад. Само легенда е , аз бях там и нищо не чух, но пък как само започнах да се смея…

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *