За Алберто Ломбардо доктора търговец, който си отворил ресторант.

Седя и се депресирам. Имам тонове работа, чак да се удавя в нея . Ама аз седя и се депресирам. Изключително “умна” постъпка. Мъжът ми тихо се приближи до мен.

  • Пиле, обичам те искаш ли да дойда да те гушна и да те успокоя.
  • Не, искам да си стоя сама

Загледах в крушката, като че ли очаквах да ми даде отговор на всичките ми въпроси. Телефонът ми звъна – беше Вики:

  • Какво правиш, Гериии?
  • Гледам крушката и очаквам да ми даде отговори на всичките ми въпроси.
  • Айде да ходим да пием. След 30 мин на пилоните на НДК.
  • Айде, да е след 15, че идеята ти много ми хареса.
  • 15? Ще успееш ли да се оправиш.
  • Няма какво толкова да си оправям. До след малко.

 

Облякох се набързо, нямаше за кого  да се глася. Нямах желание  да се харесвам на хората, аз съм  си темерут и не исках някой да тръгне да ме сваля. Само това оставаше още един тъпанар да ми разбие сърцето и после да се чудя как да си оправям психиката. Е, то в този бар друго биха искали да ми разбият, ама на мен и това не ми е оферта. Така че … за 5 минути бях готова.

  • Излизаш ли, пиле- мъжът ми ме гледаше учудено.
  • Отивам да пия с Вики
  • Не беше ли в депресия
  • Еми да, тъкмо за това отивам да пия – целунах го бързо
  • Обичам те, не се бави
  • Няма.

За  Алберто Ломбардо доктора търговец, който си отворил ресторант.

Алберто седеше на масата на празната маса и завърташе една монета. Беше се замислил това е крайна мярка, но наложителна, по- добре  това отколкото затвор, той беше на 61 години нямаше да изкара много там. А му се живееше, мамка му, имаше още какво да изцеди от този живот.

– Sr Lombardo ,todo está listo para tu partida- Младият келнер говореше, като ученик явно му имаше уважението. Така и трябваше.

– Мaravilloso, baje después de 30 minutos –  Изправи се чевръсто, да определено имаше още живот в него. Алберто Ломбарто беше красив мъж- висок, мургав, с хубаво тяло, къдрава прошарена коса, светли умни очи, широка усмивка, много мъже на 20 или на 30 години можеха само да си мечтаят да изглеждат като него. Щеше да вземе с него и Лола и Камила. Лола беше  35 годишна  хубава червенокоса с големи гърди жена, която беше прибрал от улицата преди 10 години и тя му беше родила дете – Камила. Нещо,  като хубава жена, но в по–извратената версия. Направи няколко крачки щеше да му е мъчно да се раздели с ресторанта си. Харесваше живота си тук. Мамка му и проклетия Лисандро.

Мамка му и Лисандро, защо не беше успял да убие навреме онзи мишок, преди да отиде в полицията и да започне да пее. И колко песни изпя гадня мишок. И вече не бяха по съдилищата неговите стари приятели, а някакви млади момчета идеалисти. Правосъдие хахах смешка. Както и да е Лисандро се беше провалил и трябваше да умре-поръча бърза и безболезнена смърт за приятеля си и наемен убиец от вече 30 години.

  • Lombardo, esperándote ahora – Ето го пак досадният келнер
  • Voy a venir- каза раздразнено. Погали рампата на вратата ще му липсва този ресторант, но най-вече ще му липсва сина му Маркос. Маркос беше като негово по младо копие, очите му бяха светли като неговите, но големи като на майка му Летисия – първата жена Алберто.

“ Толкова ли лош човек съм, че любовта на живота ми предпочете да се самоубие вместо да остарее с мен” Тази мисъл винаги е измъчвала Алберто

Маркос го чакаше на летището, беше се разплакал. Прегърна силно баща си .

  • Te amo mucho papá, te extraño- Алберто целуна сина си по двете очи- очите Летисия.

 

  • Sé fuerte, sé que puedes manejarlo- Той не беше малко момче вече, а 30 годишен мъж. Оставяше му бизнеса си, ресторанта си…всичко – трябваше да може да се справи. Погледна маршута си:  България – Плевенка община- село Десевица, дори не знаеше къде се намира това на картата, надяваше се да възможно най- далеч оттук.

 

Село Десевица беше едно доста позападнало циганско село-най-меко казано. Освен бараки и полуразрушени къщи друго нямаше. Дори и полицайте рядко минаха оттам, защото ги беше страх. Нямаше и възрастни хора. Някой бяха се преместили, други бяха заклани заради пенсията си, а повечето бяха умряли от старост или от лошо здравоопазване. С две думи каквото ставаше в село Десевица си оставаше в село Десевица, а самото то  се управляваше реално от тримата цигански  боса – Хасан, Исус и Янко.

Таксито се движеше бавно по улиците пълни с дупки и Петко шофьора псуваше много. Лола гледаше мястото с отвращение, Алберто се правеше, че не я забелязва “Ще свикне, мамка й, прибрал съм я  от улицата”. Честно казано и на него мястото му се струваше много отвратително, но и престъпленията, в който го обвиняха  също бяха много отвратителни. Казаха му, че тук Интерпол няма никакъв шанс да го открие.

Най-накрая стигнаха до неговата къща тя изглеждаше, като палат в сравниние с осталите къщи, беше по-хубава дори от къщите на ромските лидери. Слязоха от колата  и Камила веднага се затича към циглетата. Лола я дръпна  за  ръката.

  • Quédate aquí, hija, no vayas. Qué lugar tan desagradable, desagradable y deprimente. ¿Cómo vamos a vivir aquí?- Мърморейки Лола взе дъщеря си и влезе в къщата. Алберто вдигна очи от досада и реши да се разплати с таксиджиията, подаде му 200 евро.
  • ¿Estás satisfecho?

А, не на Петко тия чужди пари не му минаваха, искаше си левовете за по- сигурно. Показа му два смачкани българси лева. Алберто разбра, че иска български пари и му подаде 100 лева. Очите на Петко светнаха да го беше прекарал през Ловеч, можеше и да му вземе и 200. Алберто реши, че първото, което ще направи е да научи български и да разбере как стоят нещата с българските пари.

Месец по-късно Алберто вече говореше прилично български, беше се запознал с ромските лидери и знаеше как стоят нещата с българските пари. Но Лола трудно се адаптиреше седеше си по цял ден в леглото и плачеше, не знаеше и една българска дума и  комуникираше само с дъщеря си.  А Алберто си имаше свойте нужди макар и на тази възраст беше доста потентен – казваше, че сексът е това, което го подържа толкова млад и красив. И ето как се стигна до момента да потърси услугите на Бонка. Бонка беше най-добрата ромска проститутка там, беше стигала тарифа 25 лева за свирка.

  • Коту поискаш, туй ще ти направя – циганката Бонка премляскваше дъвка

Алберто я хвана за кръста и усети бъбреци. БЪБРЕЦИ. Колко много му се искаше, беше си обещал, като напусне Аржентина повече да не го прави, но желанието беше по-силно от него. Не можеше да се въздържи, отдръпна са от Бонка и си извади хиругическите ръкавици – внимателно започна да ги слага.

  • Е, чак от ръкавици не ме нужда, бате, къпала съм се преди седмица. -Бонка се почувства леко обидена.

Алберто само и се усмихна – хубава широка усмивка. Сложи Бонка на леглото и все така усмихнат и съблече дрехите после извади един нож от сакото си и разпори корема на циганката. Писъкът й огласи цяло село Десевица и стигна чак до град Ясен. След, което с ръце бавно и внимателно направи дупката в корема й по-голяма и за почна да вади един по един вътрешните й органи с прецизността на хирург с 40 годишен стаж, какъвто беше. Внимателно отделеше всеки един от органите й  и с любопиство и възторг го оглеждаше – това му беше любимото занимание. После направи дупката в корема на цикангата още по-голяма й напъха цялата си глава в нея. Усещаше натрапчивия вкус на желязо от кръвта и кисенно-солиният привкус от стомашните сокове. Смъкна си панталоните и започна да се самозадоволява. О Да, да така можеше и да доживее  до 100 години, не така можеше да стане безсмъртен. … Това му беше най-доброто чукане от много време насам, облиза кръвта, около устата си, ама трупът на циганката от горещето време започва да мирише – трябва да изпрати някой да го почисти.

Всъщност освен удоволствие това му беше основното занимание в Аржентина. Имаше “Ферма за човешки органи”. Събираше социални отрепки -бедни хора, сираци, клошари настаняваше нещо, като пансион осигуряваше   им храна и подслон. А когато някой богат клиент имаше нужда от трансплантация му я извършваха веднага. Той самият правеше операциите- добри пари се изкарваха, с тях можеше да си купи цяла държава в близкият изток. А каквото останаше от трупа го пренасяше в  своя ресторант. Той беше новатор в кухнята и неговият ресторант винаги имал специфичен вкус. Е, от време на време си позваляваше и радости, като тези с Бонка, човещинка е и той сърце носи. Харесваше живота си, мамка му и проклетия Лисандро.

Замисли се дали не може да направи нещо подобно и тук. Еми да – това беше чудесна идея. Тук имаше доста отрепки, друг е въпросът, колко са здрави. Е  все трябва да има няколко читави, изследвания може да направи в близката болница в Ясен, ако това нещо може да се нарече болница. Но ако се инвестират пари, а той ги имаше можеше и да стане. Всъщност българските пари, като цяло бяха  доста по–евтини спрямо еврото, а той рабоше основно с него. Планът беше ясно съставен в главата му, оставаше му само да действа. Вярно в началото няма да има кой знае, какви подбрани клиенти, но с времето се надяваше бизнеса да му се развие в целият Балкански полуостров. В Десевица имаше една селска механа, може да я превърна в хубав ресторант и там да носи остатъците. Освен това тук имаше доста цигани, а те ще са основният материал. Ей, какъв нюх на търговец имаше, Алберто много обичаше себе си, заслужаваше да стане безсмъртен.

Речено – сторено. Шест месеца по-късно планът на Ломбардо започна да дава резултати. С достатъчно пари, подкупи и подкрепата на местните лидери новата “Ферма”, вече функционираше. А местната механа, приличаше на фрeнски луксозен ресторант, който всеки петък раздаваше храна, Алберто обичаше благотворителстта – смятеше се за добър човек. И така, когато циганина Радко, хапваше сочен стек – не беше сигурен дали яде свой братовчед или брат.

Маркос Ломбардо стоеше на парапета на най-високата сграда La Torre в Буано Сайрес и плачеше. Той беше чувствителен и прекрасен мъж. За разлика от баща си не беше луд и ако бяха отгледали нормални хора, щеше да стане свестен човек. Честно казано, Маркос е първият герой, който не искам да убивам, ама неговата смърт е важна за развръзката на разказа. Лично аз в тази дъждовна неделя бих си го взела у нас и други неща бихме правили, но….Маркос плачеше, защото се беше провалил. Той  самият беше един ПРОВАЛ. Бяха разбили “Фермата”, бяха обискирали ресторанта и сега го издирваха. Какво падание, как ще погледне баща си в очите, какво ще му каже- той го обичаше, довери му се. А той какво??? Издънка, при това пълна. Не го беше страх, погледна с красивите си големи светли очи за последен път към небето и скочи…от 52 етажната сграда право към бетоният под. Пфф, много жалко.

–          Мi hijo está muerto, no puede, no puede, no cree – Алберто не плачеше, той  стенеше свит на топка на пода. Така беше вече цяла седмица. Не ядеше и не спеше – мнозина вярваха, че това е краят Ломбардо. ”Защо му беше да се самоубива, що за глупост. Бяха се провалили там, щяха да започнат другаде, ако ще и да е на Луната. Самоуби се, изостави го също, като майка му Летисия. Защо? С какво беше заслужил това? Та той е добър човек. ”Алберто не плачеше, а стенеше, като полумъртво животно, което търси къде да се доубие, за да свършат агонията му.

Papá, ¿qué está pasando bien? –   Камила беше 7  годишно хубаво рижаво момиченце -Papá está bien- Тя прегърна баща си с малките си ръчички, той нея също и усети бъбреци. БЪБРЕЦИ. Желанието се надигна в него, защо да не го направи, нали синът му от любимата му жена беше мъртъв, защо да не го направи с детето от една курва, пък тя ще му роди ново. Голяма работа. И все пак това беше дете щеше да бъде по–милостив това беше дете – той погледна дъщеря си в очите и й счупи врата, съблече я и направи с нея същото, като с циганката Бонка. Облиза кръвта около устата, чувсваше много по-добре, чувсваше се безсмъртен, чувстваше се БОГ.

Беше на почивка на Хисарските минерални бани – Алберто бе спокоен и щастлив – пацикваше се в басейна- беше изпълнен с позитивни мисли – Погледна настрани и видя, че към него се приближава Лола. Божке, колко секс има в тази жена, не му беше лош избора. Беше вързала червенокосата си коса на голям кок и беше облякла мрежеста рокля под която беше чисто гола.  “Идва за да й направя още едно дете, умница е тя”. – Алберто се усмихна – широка хубава усмивка.

Лола се приближи до него и също се усмихна след това хвърли роклята си по него. “Какво по дяволите е това, защо не може да се осводи ” Жена му се приближи“.  Какво, по дяволите, прави тази кучка. АААААА ”Алберто започна да квичи, като шопар, който го колят, а Лола натискаше ли,  натискаше – докато целият басеин не се изпълни с тъмно-червената кръв на мъжа й. После бръкна с големите си нокти в корема му и започна да вади каквото може оттам.

  • Un maldito hijo de puta inferior sucio y sucio –  Крещеше Лола.

После три фирми за почистване и две хигианиски леля Мария и леля Димка, едва успяха да изчистят басейна .

Прибрах се вкъщи щастлива, обичах Виктория, обичах всичките си приятелки макар и да не бяха много.

  • Как мина, пиле- мъжът ми ме посрещна на врата
  • Прекрасно, да те питам предложението ти за гушкане още ли важи ? -Не ми каза нищо, целуна ме и ме  понесе на ръце.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *