За свещеника, който се влюбил в Пенчо и Пенка

Колкото повече пиша, толкова повече искам да пиша небивалиците си. Това е като едно друго нещо, с което всеки ден измъчвам моя мъж и той горкият вече не знае къде да се скрие. Та мисълта ми ще e за прайда – аз обичам да ходя на такива събития, защото е хубаво всеки да се изразява такъв, какъвто е. Либерализмът ми е голям, освен ако не става дума за моя мъж- той има право да гледа само и единствено мен, да мисли само и единствено за мен и да съществува само и единствено заради мен, останалите хора да правят каквото си искат. Ето например Минчо – той се води хетеросексуален мъж, ама е с поведение на типична долна и надебеляла ковра, демек много гадно. И като го питаш:

– Минчо, ти имаш поведение на долна ковра, отиди на прайда, покажи се на света. Там може да намериш и други хора като теб, да си направите група и после страница, да се развивате. Минчо, Минчо…

– Не искам.

И ето курволящината на Минчо няма да бъде видяна от света, а това е жалко, много жалко, защото и той има правото да бъде чут и да не бъде съден, затова че е мъжка кучка. Толкова тъжно. Спирам да пиша, че пуснах сълза…

За свещеника, който се влюбил в Пенчо и Пенка

Село Крушовене е предпоследното село преди Дунава, последното село е Байкал, ама това са излишни уроци по география за пети клас. Там имало власи, сещате ли се онези симпатични хора, където се давят на края на Дунава, имало и песен за него ”Крушовене, Крушовене, хубаво си нощно време”, абе много неща имало селото, освен свещеник. Предишният умрял докато си ловял риба на каменистия бряг на реката. Човека си чакал спокойно да клъвне нещо, по едно време ожаднял, станал да си вземе бирата и се подхлъзнал, ударил си лицето мощно на капака на кутията си с риболовни принадлежности и понеже шурнало много кръв, той сложил двете си ръце, за да я спре. В този момент изгубил равновесие, паднал назад и се натъкнал на малко по-остър камък, и си разцепил главата на две малко над тила. Явно шефът го е прибрал бързо да го пита, защо по това време не си е в църквата. И така го открили, и без една ръка, предполага се, че му я е откъснало някое улично куче или чакал, не се знае точно. Погребали го по-живо, по-здраво и тръгнали да си търсят нов свещеник.

Александър е хубаво момче и добро, и мило, и чувствително. Аз бих си го взела за мъж, що пък не. То православните свещеници могат да се женят, ще стана една попадия. Той наистина вярваше в Бог, в хората, в доброто. Симпатичен, висок, с големи сини очи, много бяла кожа и черна коса, на него никога не му е липсвало внимание. Той винаги е бягал от него, защото се е интересувал само от Божието слово и в това как чрез него да прави света по-добър. За него да отидe в село Крушовене беше голяма радост – ще бъде лъч светлина в това малко селце и ще даде надежда на болните и стари хора там.

– Да ми махаш това нещо от вкъщи. – Пламен крещеше на жена си. – Проклинам деня, в който роди този изрод с перука. Син съм имал аз. Ха-ха-ха. Излагация за всички хора, които познавам.

– Много драматизираш татко, нафталинка такава.

– Как ми говориш?! – Пламен беше почервенял от яд и щеше да получи инсулт. Е, той го получи и пукна, обаче това не е част от нашата история. – Кръстен си на моето име по дяволите.

– Пенчо скъпи, не тормози баща си повече, искаш ли това лято да го изкараш при баба си Донка на Крушовене.

– Пенка, ПЕНКА, мамо, не ме бъркай, ако обичаш.

– Докато имаш пенис си Пенчо и точка. – намеси се Пламен.

– Неандерталка, не те понасям, не искам да си ми баща. Ще плача…

– Какви хормони взима това дете? – попита жена си Пламен.

– За смяна на пола. – спокойно отговори тя.

– Къде сбърках като баща? – въпрос, на който Пламен така и не успя да си отговори.

И ето как Пенчо-Пенка се озова в село Крушовене. Беше красив с лице на лунички, зелени очи и чаровна усмивка. Носеше кестенява перука и от хормоните които пиеше, беше придобил привлекателна женска фигура, е без един атрибут естествено. Тъкмо беше навършил 18 години и сега щеше да е 12 клас, а през пролетта му предстоеше бал, искаше да отиде с рокля, но баща му нямаше да му позволи. Баба му Донка го посрещна на вратата:

– Пенчо моето момче, много си… – не можа да намери точната дума. – айде, айде бабе, влизай да ядеш, че от толкова път сигурно си огладнял. Два дни по-късно в селото пристигна и свещеникът Александър на новата си работа. Три дни по-късно те се видяха. Беше любов от пръв поглед и за двамата. Александър беше на седмото небе от щастие, беше дошъл на това затънтено място, за да носи радост на хората по Божията воля, а сега пак по Негова воля беше намерил идеалната жена. Щяха да се оженят и да имат много, много деца, които да отгледат тук спокойно и смирено. Той беше девствен и вярваше в светостта на брака и искаше да се опази чист за него. Сигурно и тя е като него – толкова чиста, невинна и красива му се струваше, като един истински ангел от небесата. Пенчо-Пенка съвсем не беше девствен, имаше връзка с трима педали от неговото даскало – единият от които беше учителят по физика, ама всичките излязоха кофталяци накрая. Този тук изглеждаше различен, готин и свестен. Ставаше за лятна свалка, пък и беше чувал това-онова за свещениците.

За втори път се срещнаха и за първи път си говориха на площада на селото. Алекс отиваше да си вземе нещо за ядене от единствения магазин, Пенчо-Пенка киснеше и си ровеше в телефона – не му се седеше при баба му, защото постоянно го тъпчеше с храна.

– Прекрасна си, но изглеждаш много унила.

– Кво каза? – Пенчо-Пенка вдигна глава от телефона си.

– Че си прекрасна, но защо си толкова тъжна. Аз съм Алекс свещеникът, извинявай не се представих. Мога ли с нещо да ти помогна, с нещо…

– Приятно ми е, Пенка. Ми скучно, няма какво да се прави.

– Искаш ли да ми помагаш в църквата и да водиш курс за възрастните хора – как да работят с телефоните си.

– Ми ще е интересно да, пък и ще има яки снимки, които да публикувам. Подобни благотворителни неща носят лайкове. Ми супер, съгласна съм.

– Разбрахме се.

– Да.

От този ден нататък те двамата станаха неразделни и с всяка измината минута свещеникът Александър все повече и повече хлътваше, вече не можеше да мисли за нищо друго освен за своята любима. Посред нощ се събуждаше възбуден и уплашен с изцапани чаршафи и безсрамни мисли. Това вече наистина не се издържаше, още утре отива до Лом, взима всичките си спестявания и ѝ купува годежен пръстен, до месец се женят и заживяват като мъж и жена по християнски. Пенчо-Пенка също започваше да се влюбва в свещеника, даже смяташе да си смени статуса на “Обвързана”, но се притесняваше от това как той ще реагира, когато разбере истината.

В тази юнска привечер някъде към 8:30 часа площадът бeше празен, бабите и дядковците се бяха прибрали по-рано, за да гледат “Панорама“ по БНТ1. Още било светло, ухаело на цветя, вишни и трева. Пенчо-Пенка отново си ровил в телефона.

– Здравей любима моя.

– А, кво? – Пенчо-Пенка вдигнал очи от телефона. – Здрасти Алекс, понякога говориш много странно. – Усмихна се широко.

– Усмивката ти кара сърцето ми да пее. Виж любима, трябва да ти кажа нещо важно. – той взе ръцете ѝ в неговите. – Знам че се познаваме от скоро, но аз…аз, обичам те и не мога да си представя живота си без теб. Ще станеш ли моя съпруга?

– КО? НЕ! – Пенчо-Пенка издърпа ръцете си и поклати глава. – Това просто е невъзможно.

– Но защо? – Гласът му звучеше умолително и я караше да трепери цялата. Той хвана главата ѝ с ръце и я гледаше право в очите. – Обичам те, без значение от всичко, искам да си моя и само моя и аз ще съм твой и само твой до края на живота ни. Моля те кажи ми “да”. Зелени и сини, четири влюбени очи се гледаха дълго. Пенчо-Пенка съвсем си загуби ума, не че някога го е имал много де.

– Независимо ОТ ВСИЧКО? Добре, приемам да стана твоя съпруга. И аз те обичам. – Александър я целуна, устните му бяха топли и приятни, а целувката сякаш продължи цяла вечност. Времето беше спряло над малкото село Крушовене.

И юни беше любов и любовта беше юни. Поне така беше за Пенчо-Пенка и неговия любим свещеник. Въпросът беше, че колкото повече се влюбваше, толкова по-трудно му ставаше да признае истината за себе си на своя любим, защото се боеше да не го загуби. Пък и неговият Александър постоянно го притискаше за сватбата и оправданията със строгия баща вече не вървяха. И на двамата страстните целувки не им стигали и им се искало нещо повече. Една вечер над площада, където се срещали обикновено, се задало буря. Принудили се да се скрият у дома на свещеника и оттук насетне телата им сами ги повели. „Мамка му.“ – мислише си Александър, „Тя и без това ще ми стане жена, Бог ще ми прости това прегрешение, нали е милостив.“. И всичко било прекрасно за свещеника, кожата ѝ била точно толкова мека и нежна, колкото си я бе представял хиляди пъти, докато не отишъл по-надолу и там го чакала неприятна изненада.

– КАКВО!!! – Александър бил шокиран, ядосан и все още страшно много възбуден. – Мамка ти стара, проста, тъпа, долна, нещастна, шибаняк. – благочестивият му език беше отишъл по дяволите.

– Мога да ти обясня, аз съм транссексуален. – Пенчо започнал да пелтечи. – аз съм жена заключена в тялото на мъж, но в душата и сърцето си съм истинска жена и те обичам много. Моля те, разбери ме.

– Ти си мръсен долен педераст, защо не ми каза през цялото време? – ядът и възбудата на Александър се увеличаваха. – Как може да ме оставиш да се влюбя в теб, а? Защо не ми каза истината в самото начало? Отговаряй!!! ЗАЩО???

– Мислих че свещениците сте по-либерални, аз бях чела някакви неща и…– Пенчо вече плачеше.

– Мхм, сега ще ти покажа, колко точно сме развратни свещениците и щом ще оправям педераст, нека да е така. – Александър отскубнал перуката на Пенчо от главата му и по целият му череп имаше рани от падналите фиби, с които я бил закрепил. Пенчо нямал сили да плаче, нямал сили за нищо. Мдам…това, което се случило било същото, в което бил обвинен Жак дьо Моле, че е сторил на един франсискански монах и бил осъден на смърт чрез изгаряне от Филип IV Капет. Аз този Александър не го искам, отказах се. Пенчо стоял безмълвен с тъжни очи – беше  грубо, по-грубо дори от учителя по физика. Но беше Александър, той му беше говорил така красиво, обичаше го, трябваше да го обича. Александър беше като замръзнал, но в него още бушуваше ядът, възбудата си беше тръгнала, на нейно място се беше настанило –ОТВРАЩЕНИЕТО. Той беше содомит, беше грешник и щеше да отиде в ада. „Защо Господи, защо ме предаде така, не бях ли аз през тези 24 години твой верен раб? Не ти ли служих вярно? Защо ми позволи да се отклоня от правия път?“. Не, не беше Господ, той не би му го причинил, той е милостив и добър. Бил е Дяволът, той е виновен, сега той да е проклет развратник, заради сатаната. Сатана въплътил се в този нещастен педераст, който го гледал. Той трябвало да стори нещо, да отърве света от това зло, негов свещен дълг е това. Излязъл бързо на двора си и макар и в тъмнината открил своята брадва. Убеден в своята правота влязъл в стаята и забил брадвата във врата на Пенчо, но не успял да му отсече главата. Погледнал го, от врата му течало кръв, от устата и носа му също, очите му били изцъклени от ужас, обаче той видял нещо  в тях – “Обичам те, без значение от всичко”, наистина го обичал, извадил брадвата от врата му и бързо я забил в гърдите му. Пенчо издъхнал. Заплакал. Сега какво ще прави, целият бил изцапан със собствените си сълзи, сперма и с кръвта на Пенчо. Какво ще прави сега, той бил содомит влюбен в мъж, който убил и смятал да се самоубие, адът му e в кърпа вързан. Адът, ето как ще го направи, нали ще отиде в ада, нека гори сега. Да ГОРИ! Запалил къщата и легнал до Пенчо. Нека да гори и без това го чака вечния огън. И изгорял.

Аз за първи път нямам думи след мой разказ и нищо повече няма да пиша сега.

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *