За концерта на живо, който беше на запис

Основното ми занимание през последните два дни е да плача и да се самосъжалявам, и да си лежа в леглото. Това явно ще е депресия. Ама какво да направя, като съм на 26 години и нищо не съм постигнала в скапания си живота си. И понеже съм с малко по-труден характер ще си остана сама алкохолизирана и говореща си ядосано. Защо ли направо не си тегля сега ножа, ще стане по-лесно и няма да се стига дотам. И за да не ме изкушава много тази мисъл си отворих Facebook-a (това е като да си отвориш бира). Имах три непрочетени съобщения от мъжа ми, от общия чат с приятелките ми и от Михаил. Този пък, защо ми пише, какво иска от мен сега. “Какво правиш Гери, защо вече не ми отговаряш да не съм те обидил с нещо?” – явно ми се подиграва, а най-вероятно си има приятелка, дори може да има и жена. Аз съм такава голяма нещастница. Заплаках.

– Плача заради теб.

– Какво( смеещо се човече)?  Защо(смеещо се човече)?

–  Защото си имаш приятелка, а може би дори жена и ми се подиграваш.

– Нямам си приятелка, доста съм далече от това да имам жена. (смеещо се човече). И определено не ти се подигравам.

– Защо ме лъжеш, като аз знам че си имаш приятелка.

– Не, нямам си приятелка, но ако искаш ти може да ми станеш такава (намигащо човече).

– Не искам да ти ставам нищо. Защо ме правиш на глупачка. Най-вероятно си имаш и друг профил.

– Нямам друг профил, за какво ми е – тук имам 5000 приятели и тук си публикувам всичко. Няма логика. Знаеш ли, искаш ли да ти дам паролата за моя профил, за да се увериш, че нямам приятелка, нямам друг профил и наистина те харесвам много?

– Нищо не искам. Искам само да спреш да ми се подиграваш.

– Гери, ти си била много луда, радваш ме. (смеещо се човече) (сърце).

– Отгоре на всичко ме обиждаш. Нямам думи…

Затворих си лаптопа и заплаках отново. Отидох да си легна  и се завих през глава, аз съм една отрепка и мен никой не ме харесва. Продължих да плача.

За концерта на живо, който беше на запис

Долна Митрополия беше град от селски тип, а негов кмет е Тодор Тодоров. Той беше 55-годишен тлъстичък, червенобуз и амбициозен мъж, който изкарваше втория си мандат на поста. Неговият верен помощник в това управление беше секретарката му Минка, която редовно му правеше свирки. Беше женен, но жена му с всеки изминат ден заприличаше на косатка убиец и вече трудно се побираше в семейната кола – толкова беше дебела. Имаше двама пораснали сина, които живееха в София.

Обаче Тодор не беше доволен от живота си тук, смяташе , че заслужава нещо по-добро – да отиде в парламента на жълтите павета да яде суши от SASA. Да му прави свирки не кривогледата Минка, ами някоя тунингована плеймейтка  със силикон и всичко там. Да не е женен за този кит, ами за някоя хубава синоптичка . Да стане я министър, я председател на комисия, да щипне и той нещо. Най-накрая да замени и Бойко Борисов на премиерския пост – знае ли човек. Мислил той, какво да направи и решил да направи концерт по случай празника на града – 5 юни, като голямата звезда щяла да бъде великият италиански тенор Микеле Валенса. Трудно му било да организира такова събитие , ама с много работа и с помощта на Минка успял. И ето големият италиански тенор пътувал от родният си град Тоскана за малката Долна Митрополия. Жителите на града не били много очаровани от този концерт: “Ми чи ква звездъ е тоз, той дори не ѝ Фики, ни баща му Тони.”, ама понеже нямали какво друго да правят, решили да отидат. Проблемът настъпил, когато Микеле пожелал да се възползва от услугите на местна магистрална циганска проститутка. Тя много му напомняла за красивите жени на южна Тоскана и тъкмо уточнявали тарифата с помощта на пръсти и ръце, когато  през Микеле , проститутката, шофьора и колата им, минал тир и ги прегазил, после минал джип, после минала лека кола, после минало трабантчето на бай Гошо и най-накрая каруцата на циганите Марко и Поло. В общи линии от великият тоскански тенор Валенса не останало почти нищо. На Тодор му станало лошо и поседнал, той и без това имал проблеми с кръвното и сърцето. Какво да правели сега, концерта щял да бъде пълен провал, обаче Минка имала план – ще закарат каквото е останало от тенора в градската морга, ще викнат местните шивачки от близкия цех да го закърпят с помощта на другите трупове, ще му сложат телбод в ръцете и така ще закрепят микрофон, ще сложат шини в устата за да може да я мърда и ще го пуснат плейбек и готово. После ще наемат друга кола и ще го пратят в Тоскана по живо, по здраво, е образно казано, пък там вече да се оправят с него. Речено сторено. Концертът минал прилично, жителите разбрали, че Микеле не пее на живо, ама то голяма звезда като Фики ползва плейбек камо ли някакъв си жабар. После натоварили остатъците от тенора и ги изпратили за летището с нова кола. Изминали  няколко дни, в общината пристигнало писмо от Плевенската община, в него поздравявали Тодор за добрата му работа по концерта и му предлагали да стане общински съветник по въпросите на младежта и културата в Плевен. Е, не било в парламента на жълтите павета, но пак било повишение. ПОВИШЕНИЕ. Най-накрая. Толкова, толкова много бил щастлив Тодор. ЩАСТЛИВ! Пеел и подскачал по коридорите. Това бил един от най-хубавите дни от живота му. Не, това бил НАЙ-ХУБАВИЯТ му ден. Даже оставил на портиера 20 лева бакшиш просто ей така. Излязъл от общината, слязъл две от стъпалата и…не е ясно какво точно е убило Тодор, дали от вълнението и топлото време сърцето му не издържало или факта, че като паднал си нанизал главата на една от подпорите на младите лехички.  Желязната подпора минала през  дясното му слепоочие, извадила му едното око, разрязала черeпа му на две и излязла малко над лявото му ухо. Ирония на съдбата че тези подпори ги правела фирмата на братовчед му, която изненадващо спечелила общинската поръчка. А едно малко пухкаво врабче подскачайки взело окото на кмета и излетяло с него. Както и да е. В този слънчев юнски следобед Тодор лежал мъртъв, проснат по корем с разцепен череп и липсващо око пред алеята на собствената си община. Погребали гос изкуствено око взето от китайския магазин, щото няма откъде другаде да го вземат. Най-доволна била Минка, вече нямало да задоволява този дебелак, а сама ще се развива в политиката. Днес две години по-късно Минка е главен директор на Агенцията за Селско-стопанските култури в северозападна България и пристига в София, за да оглави такава комисия. Очаква се да я направят заместник-министър на Министерството на Земеделието и Храните. По себе си има доста успешни пластични операции от доктор Енчев. Знае Минка, как стават нещата в българката политика, знае и още как.

След няколко часа стабилен рев си отворих Facebook-а,  имах три непрочетени съобщения от мъжа ми, от общия чат с приятелките ми и от Михайл. Отворих чата на Михайл и там имаше неговият email и някакво странно название.

– Какво? – написах аз.

– Мейлът и паролата за профила ми, за да видиш, че нямам никоя друга и че наистина те харесвам страшно много. Може да влизаш, когато си поискаш. – отговори той.

– Аз откъде да знам, че това не е скалъпено нещо и че не триеш това, което не искаш да видя, освен това е странно да ми се доверяваш толкова, имаш лични данни…

– Гери, едиственият начин да ми имаш по-голямо доверие е да се разведеш и да заживееш с мен. Примерно…(смеещо се човече). Иначе за странното – харесвам те, искам да ми имаш доверие и рискувам.

Изкуших се да му вляза в профила и там основно бях Аз. В чат листата му бях на първо място, в последни търсения също и в новите също. Погледнах му съобщенията – от една седмица не беше си писал с други момичета. Излязох. Не знаех дали това е добре измислена  лъжа, но ми вдигна самочувствието. Обаче това не беше редно по моите стандарти. Не запаметих паролата и после писах на Михаил:

– Това с паролата беше мило, ама аз не те харесвам и няма шанс да те харесам, затова не ми е нужно да я знам. Човек трябва да казва и да пише само истината.

– Гери, готина си много, ама защо си такава странна?

– Не знам. – затворих лаптопа и продължих да плача, отново се завих през глава. Аз съм странна и никой никога няма да ме хареса и ще си остана сама…

  •  
    1
    Share
  • 1
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *