За селото, в което живееха архивисти

Почвам да пиша това нещо за 5-ти път. Пет пъти се опитвам да довърша едно тъпо, тъпо нещо и не мога, постоянно го трия и пак го почвам от начало. А имам да пиша далеч по-важни три статии или бяха четири, две от които много наложителни и да уча за държавен изпит, за магистратурата в края на месеца. Обаче упорито продължавам да пиша тази небивалица – сякаш без нея света ще свърши. Какво да правя, като се вманиачавам бързо и не ми минава лесно. Та след 4-тия неуспешен опит лежах на леглото си завита и се самосъжалявах. Мъжът ми се приближи да мен и ме погледна тъжно.

– Какво ти е пиле, добре ли си?

– Да, добре съм.

– Не бъди тъжна, когато ти си тъжна на мен сърцето ми плаче.

– А? – така като го слушам, май той трябва седне да пише.

– Казвам само, че аз съм добре, когато ти се усмихваш.

И това не е измислица или хиперболизация – той наистина си е такъв. Когато сме в добри отношения и можем да си комуникираме няма по-добър, любящ,мил, разбиращ, всеотдаен и прекрасен мъж. В сравнение с него съпрузите и гаджетата на моите приятелки изглеждат като груби селски батки, изневеряващи и с отвратително държание. Когото не сме в добри отношения той е сдържан и отдалечен, но пак спазващ добрият тон. Толкова е свършен като…като герой от латиноамериканска сапунка. Ето защо толкова много ми напомняше на Сантяго от любимия ми аржентински сериал. Еха…каква мисъл ме осени.

Селото в което живееха архивисти

Юни месец миришеше хубаво на цветя, цъфнали вишни и на трева. Особено ако живееш в село Първомай. На това прекрасно място живееха петима архивисти, но най–красивият беше Росен – висок, синеок, с хубаво тяло. Росен беше в състояние да оправи депресията на всяка жена. В момента в който пиша и аз не бих го върнала. Основният му проблем е, че никой не знаеше нищо за него. Той просто се придвижваше от точка A (дома си) до В (работата в архива). Не говореше с никой и нищо не го вълнуваше, А повярвайте ми много хора, включително и аз, искаха да го опознаят. Ама той само казваше две приказки, усмивка и това е от него. Обаче юни месец беше месецът на хормоните, дето се вика всичко иска да се оправя – птичките, пчеличките и най-вече хората. Нямаше жена в село Първомай, на възраст от 12 до 82 години без значение дали беше слаба или дебела, красива или грозна, и в съседните няколко села, и аз макар да не съм от този район, която да не желаеше Росен много. Някой жени слагаха негова снимка на лицето на мъжете си, докато спят с тях. Снимките намираха от леля Гичка,администраторката на архива, която ги продаваше 50 лева копието. Някой  бяха по-нахални – събличаха се голи пред вратите на къщата му. Той обаче не ги отразяваше и съвсем спокойно си отключваше и си влизаше в двора. Други бяха по смели – прескачаха оградата на двора му,минаваха безшумно през двете немски овчарки и отключваха входната врата на къщата му с фиби. След  което намираха спалнята му, събличаха се чисто голи и се настаняваха на леглото му. Росен ги виждаше и най-невъзмутимо казваше:

– Извинявай те, но утре ме чака много работа в архива, а трябва да спя. Бихте ли си тръгнали – и така ги отпращаше, докато най-накрая не се появи Мима – жена твърдо решена да спи с Росен. Тя обаче имаше друг план – точно в 5:30 сутринта беше пред портата на двора му, бързо прескочи оградата, мина безшумно през двете спящи кучета, ама пред самата къща тръгна по друг път. Вместо да отключва вратите с фиба, тя се покатери по верандата до първият етаж, после до втория и накрая до таванските помещения и през тях до покрива. Вървя по него докато не стигна до заветната си цел малкото прозорче на банята му. Точно в 6:05 беше там отвори го внимателно и се спусна долу до плочките, след което се скри зад халата. 6:15 Росен тръгна да си взима душ за работа и като влязъл в банята това, което видя Мима я ужаси. Вместо крака от коленете на долу Росен имаше копита. Точно прасецът му бил тъничък, черничък с мъхче, а стъпалото му било истинско чифтокопитно копито, при това добре подковано. Като видяла това Мима се затичала крещейки. Естествено че разбрали тайната на Росен жителите на село Първомай и се отвратили от него. Постоянно му налагали психически тормоз. Най-края младият мъж не издържал на всичко това и се обесил в двора на къщата си. Намерили го бай Върбан, 65-годишен,  и баба Тривка, 61. Открили го по миризмата, която се носела от двора му и тя не била особено хубава и юнска. Между другото обесените мъже имат ерекция толкова дълго, колкото са висели на въжето и тя е доста голяма. Това е за любопитните, та баба Тривка изчакала мъжа ѝ бай Върбан да отиде до погребалното бюро. Тя не била притеснителна жена, за 61 години доста неща беше видяла, взе една щипка от простора, сложи я на носа си и се възкачи върху току що смъкнатия от дървото доста мъртъв Росен. Мда това ѝ бeше най-хубавият юни от много години насам.

Мисълта, която  ме осени е за латиноамериканските сапунки – в тях показват историята до момента на сватбата и после как се справяли Лаура и Сантяго с битовизмите и рутината, никой не ти казва. Като хлапе често ми говореха, че само си губя времето с тях.

– Обичам те любима моя. – каза ми моя мъж и ме целуна  докато вечеряхме, а аз си дописвах нещото.

“Губила съм си била времето в сапунките. Да бе да” – по-добре мъж излязъл, като от сапунка, от колко лъжлив  и гаден трошляк. Определено не съжалявам, че съм гледала “Трима братя, три сестри” и “Жената в огледалото” и “ Предателство” и “Зоро- шпагата и розата” и…

 

  •  
    1
    Share
  • 1
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *