За селото, в което живееха архиви

Почвам да пиша това нещо за 5-ти път. Пет пъти се опитвам да довърша едно тъпо, тъпо нещо и не мога, постоянно го трия и пак го почвам от начало. А имам да пиша далеч по-важни, три статии или бяха четири, две от които много наложителни и да уча за държавен изпит, за магистратурата в края на месеца. Обаче упорито продължавам да пиша тази небивалица – сякаш без нея  света ще свърши. Какво да правя, като се вманичавам  бързо и  не ми минава лесно. Та след 4-тия неуспешен опит лежах на леглото си завита и се самосъжелявах. Мъжът ми се приближи да мен и ме погледна тъжно.

-Какво ти е пиле, добре ли си  ?

– Да, добре съм

– Не бъди тъжна, когато ти си тъжна  на мен сърцето ми плаче.

– А?- така като го  слушам ,май той трябва седне да пише.

– Казвам само,че аз съм добре ,когато ти се усмихваш.

И това не  измислица или хиперболизация- той наистина си е такъв. Когато сме в добри отшение и можем да си комуникираме няма по-добър, любящ,мил, разбиращ,всеодаен и прекрасен мъж. Сравнение с него съпрузите и гаджета на мойте приятелки изглеждат , като груби селски батки изневеряващи и с отвратително държание. Когото  не сме в добри отношение ,той е сдържан и отдалечен, но пак спазващ добрият тон. Толкова е свършен като…като герой от латиноамериканска сапунка .Ето защо толкова много ми напомняше на Сантяго от любимият ми аржентиски сериал. Еха… каква мисъл ме осени.

Селото ,в което живееха архивисти

Юни месец миришеше хубаво на цветя, цъфнали вишни и на трева. Особено, ако живееш в село Първомай. На това прекрасно място живееха  петима архивисти, но най – красивият беше Росен -висок , синеок, с хубаво тяло.Росен беше в състояние да оправи депресията на всяка жена. В момента ,в който пиша и аз не бих го върнала. Основният му проблем е,че го нямаше. Освен това ,че работи в архива никой не знаеше нищо за него. Просто се придвиждаше от точка A дома си до В работа в архива. Не говореше с никой и  нищо не го вълнуваше . А повярвайте ми много хора, вкючително и аз, искаха да го опознаят. Ама той само казваше две прикизки ,усмивка- и това е от него.

Обаче юни месец беше е месеца на хормите дето се вика всичко иска да се опрява птичките, пчеличките и най-вече хората. Нямаше жена в село Първомай и в съседните няколко села и аз макар да не съм от този район, която да  не желаеше Росен много. На възраст от 12 до 82 години , без значение дали беше слаба или дебела,красива или грозна. Някой жени слагаха негова снимка на лицето на мъжете си , докато спят с тях. Снимките намириха от леля Гичка ,администраторката на архива,която ги продаваше 50 лева копието.Някой  бяха по нахални събличаха се голи пред вратите на къщата му. Той обаче не ги отразяваше и съвсем спокойно си отключваше и си влизаше в двора. Други бяха по смели прескачаха оградатата на двора му,минава безшумно през двете немски овчарки и отключваха входната врата на къщата му с фиби. След ,което намираха спалнята му , събличаха се чисто голи и се настяваха на леглото му. Росен ги виждаше и най-невъзмутимо казваше:

  • Извинявай те , но утре ме чака много работа в архива, а трябва да спя. Бихте ли си тръгнали- и така ги отпращаше.

Докато най-края не се появи Мима – жена твърдо решена да спи с Росен. Тя обаче имаше друг план точно в 5:30 сутринта беше пред портата на двора му  бързо прескочи  оградата,мина безшумно  през двете спящи кучета, ама пред самата  къща тръгна по друг път. Вместо да отключва вратите с фиба,тя се покатери по верандата до първият етаж, после до вторият и накрая до таванските помащения е през тях до покрива. Вървя по него докато не стигна до заветната си цел малкото прозорче на банята му. Точно в 6:05 беше там отвори го внимателно  се спусна долу до плочките, след което се скри зад халата.6:15 Росен тръгна да  си взима душ за работа и като вляза в банята това , което видя Мима я ужаси. Вместо крака от коленете на долу Росен имаше копита. Ето точно прасеца му бил тъничък черничък с мъхче, а стъпалото му била истинско чифтокопитно копито при това добре подковано.Като видяла това Мима се затичала крещейки.

Естествено,че  разбрали  тайната на Росен жителите на село Първомай се отвратили от него и постоянно му налагали психически тромоз. Най-края младият мъж не издържал на всичко това и се обесил в двора на къщата си. Намерили го бай Върбан 65 години  и баба Тривка 61  ,открили го по мирисмата, която се носела от двора му и  тя не била особено хубава и юнска. Междудругото обесените мъже имат ерекция толкова дълго, колкото се висели на въжето и тя е доста голяма. Това е за любопитните.Та баба Тривка изчакала мъжа й бай Върбан да отиде до  погребалното бюро. Тя не била притеснителна жена за 61 години доста неща беше видяла, взе една щипка от простора сложи я на носа си и се възкачи върху туко що смъкнатия от дървото доста мъртав Росен. Мда това й бeше най-хубавият юни от много години насам.

Мисълта, която  ме осени е за латиноамериканските сапунки в тях показват историята до момента на сватбата и после как се справяли Лаура и Сантяго с битовизмите и рутината, никой не ти казва. Като хлапе често ми  говореха, че само си губя времето с тях.

-Обичам те любима моя.- каза ми моя мъж и ме целуна , докато вечеряхме,а аз си дописвах нещото.

“Губила съм си била времето в сапунките. Да бе да” По-добре мъж излязал, като от сапунка отколко лъжлив  и гаден трошляк. Определено не съжалявам ,че съм гледала –“Трима братя,три сестри” и “Жената в огледалото” и “ Предателство” и “Зоро- шпагата и розата’ и…

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *