Езопови басни

Станах от леглото, май вече беше нощ – кой ден от седмицата е понеделник, вторник, сряда или четвъртък – никаква идея нямах, дните нещо ми се загубиха. Той стана също и отиде да поръча китайско. Какви дни от седмицата, с този същия човек цели години от моя живот се губеха. Ако някой ме попита, какво всъщност съм правила през 19,20,21,22-ра година от живота си, аз мога да му кажа няколко неща, основно свързани с него – всичко останало ми е мъгла. Погледнах го, имах чувството, че целият ми живот ще мине в мъгла с него. Точно в момента нямах нищо против. Седнах да напиша нещо свързано с това, което ме ядоса много, преди няколко дни или беше седмица, представата ми за време съвсем се разми. Китайското дойде, чатът с приятелките ми извънтя, момичетата от колко време не съм ги виждала…

Еленът винаги има рога

Природните закони са нещо, с което трудно човек може да се бори, колкото и генното инженерство да е напреднало. Един от тях e, че елените винаги имат рога. И не, сърните са друг вид чифтокопитни бозайници и също имат рога макар и по-малки. Та мисълта е, че всички елени имат рога, независимо дали са мъжки или женски, европейски или азиатски, болни или здрави, красиви или грозни, депресирани или доволни от живота. В живота на всяко малко еленче настъпва момента, в който нараства и наедрява достатъчно и му поникват рога. Историята ми е за един красив,мил и умен елен, който се смятал за прекалено добър, за да има рога. Решил да отиде при природата и да я измоли да няма рога.

– Здравей природо, мога ли да те помоля да нямам рога? – попитал еленът.

– Елен ти знаеш, че си елен, виждаш че си елен – ще имаш рога. – казала природата.

– Но аз искам…измолил еленът.

– Не! – категорична била природата.

Еленът не бил съгласен, природа ще му казва какъв ще бъде той. И отишъл при едни китайски учени да му генно-модифицират организма така, че да няма рога. Речено-сторено, обаче вместо рога на еленът му излезли върбови клонки. Не бил доволен еленът от тези клони, постоянно цъфтели, имали всякакви насекоми и гнездели птици. Кофти му било и страдал. Решил да помоли природата да му върне рогата.

– Разбира се че ще ти върна рогата. – казала природата. – но ако приемеш, че си едър чифтокопитен добитък и трябва да имаш рога.

– Приемам. – казал еленът.

И природата му върнала рогата. Сега той бил един красив и умен елен с рога, както си му е редът.

Ярето не може да стане жираф.

Вървя си аз спокойно из село Вълчитрън (Плевенко), шля-шля-шля и изведнъж пред мен панаир на животни. Виждам аз там бай Герги – продава ярета. На мен яре не ми трябва, ама съм любопитен човек по природа и реших да разгледам. Харесах си много едно яре и попитах бай Герги:

– Абе бай Герги, това яре може ли да стане жираф?

– Ма моме бре, това е яре, то като порасне, ще стане козел.

– Е да, ама аз искам да имам жираф.

– Ама това е яре, булка.

Не съм съгласна с това и отивам при ярето:

– Здравей, яре аз много те харесвам, но може ли да станеш жираф? – ярето ме гледа в очите и преживя умно. Говоря, говоря, но ярето си остава преживящо. Ядосах се много, вените ми изтръпнаха, викнах китайските учени от предишната басня, но те направиха ярето по-дългошийно и по-оранжево, но то пак щеше да стана козел. Отказах се вече и реших да отида в близкия зоопарк.

За плевенските черноглави овце

Имало едно време едни плевенски черноглави овце, които си живеели честито в техния обор в село Пелишат, заедно с техния стопанин бай Трифон. Е, вярно бай Трифон от време на време заколвал по една от тях, ама то в живота пълно щастие няма, пък и заколването било на случаен принцип и те преживяли спокойно, защото го решава Съдбата. Един ден обаче бай Трифон докарал една тексел овца – Бецка, която също преживяла умно. Забелязал другите овце, че Бецка лотарията не я лови и тя все не била заколвана. Ядосали се те и викнали китайските учени от предишните две басни и ги помоли да я “разкрасят”. Те естествено се съгласили, направили Бецка с 8 крака, 5 очи и пера. Като видял това уродливо създание в кошарата си бай Трифон веднага го заклал. Овцете доволни продължили да преживят и да чакат какво ще реши Съдбата. Явно не били толкова тъпи.

Та това са басните по повод това, което ме ядоса. Колкото до мен – аз съм пиле, което явно е оглупяло като кокошка. “Свърши ли?” – той ме гледаше с усмихнати очи – хубав въпрос, вече бях загубила представата и за час…до следващите 4-5 години горе–долу.

 

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *