Езопови басни (лично творчество)

За “Езопови басни”

“Езопови басни” както се чете от заглавието представлява съвкупност от няколко кратки небивалици (измислени разказа) лично творчетво. Както се досещате стилът на писане тук маскимално се доближава до този на древногръцкия писател Езоп.

Пролог

Станах от леглото, май вече беше нощ – кой ден от седмицата е понеделник, вторник, сряда или четвъртък – никаква идея нямах, дните нещо ми се загубиха. Той стана също и отиде да поръча китайско. Какви дни от седмицата, с този същия човек цели години от моя живот се губеха. Ако някой ме попита, какво всъщност съм правила през 19,20,21,22-ра година от живота си, аз мога да му кажа няколко неща, основно свързани с него – всичко останало ми е мъгла. Погледнах го, имах чувството, че целият ми живот ще мине в мъгла с него. Точно в момента нямах нищо против. Седнах да напиша нещо свързано с това, което ме ядоса много, преди няколко дни или беше седмица, представата ми за време съвсем се разми. Китайското дойде, чатът с приятелките ми извънтя, момичетата от колко време не съм ги виждала…и така започнах да пиша “Езопови басни”…

Еленът винаги има рога

Природните закони са нещо, с което трудно човек може да се бори, колкото и генното инженерство да е напреднало. Един от тях e, че елените винаги имат рога. И не, сърните са друг вид чифтокопитни бозайници и също имат рога макар и по-малки. Та мисълта е, че всички елени имат рога, независимо дали са мъжки или женски, европейски или азиатски, болни или здрави, красиви или грозни, депресирани или доволни от живота. В живота на всяко малко еленче настъпва момента, в който нараства и наедрява достатъчно и му поникват рога. Историята ми е за един красив,мил и умен елен, който се смятал за прекалено добър, за да има рога. Решил да отиде при природата и да я измоли да няма рога.

– Здравей природо, мога ли да те помоля да нямам рога? – попитал еленът.

– Елен ти знаеш, че си елен, виждаш че си елен – ще имаш рога. – казала природата.

– Но аз искам…измолил еленът.

– Не! – категорична била природата.

Еленът не бил съгласен, природа ще му казва какъв ще бъде той. И отишъл при едни китайски учени да му генно-модифицират организма така, че да няма рога. Речено-сторено, обаче вместо рога на еленът му излезли върбови клонки. Не бил доволен еленът от тези клони, постоянно цъфтели, имали всякакви насекоми и гнездели птици. Кофти му било и страдал. Решил да помоли природата да му върне рогата.

– Разбира се че ще ти върна рогата. – казала природата. – но ако приемеш, че си едър чифтокопитен добитък и трябва да имаш рога.

– Приемам. – казал еленът.

И природата му върнала рогата. Сега той бил един красив и умен елен с рога, както си му е редът.

Това е първия разказ от “Езопови басни” – ако ви се е сторил интересен може да прочетете и останалите.

Ярето не може да стане жираф.

Вървя си аз спокойно из село Вълчитрън (Плевенко), шля-шля-шля и изведнъж пред мен панаир на животни. Виждам аз там бай Герги – продава ярета. На мен яре не ми трябва, ама съм любопитен човек по природа и реших да разгледам. Харесах си много едно яре и попитах бай Герги:

– Абе бай Герги, това яре може ли да стане жираф?

– Ма моме бре, това е яре, то като порасне, ще стане козел.

– Е да, ама аз искам да имам жираф.

– Ама това е яре, булка.

Не съм съгласна с това и отивам при ярето:

– Здравей, яре аз много те харесвам, но може ли да станеш жираф? – ярето ме гледа в очите и преживя умно. Говоря, говоря, но ярето си остава преживящо. Ядосах се много, вените ми изтръпнаха, викнах китайските учени от предишната басня, но те направиха ярето по-дългошийно и по-оранжево, но то пак щеше да стана козел. Отказах се вече и реших да отида в близкия зоопарк.

Дали се досещате вече какво ме е ядосало…е ако прочетете до края “Езопови басни” може и да се досетите.

За плевенските черноглави овце

Имало едно време едни плевенски черноглави овце, които си живеели честито в техния обор в село Пелишат, заедно с техния стопанин бай Трифон. Е, вярно бай Трифон от време на време заколвал по една от тях, ама то в живота пълно щастие няма, пък и заколването било на случаен принцип и те преживяли спокойно, защото го решава Съдбата. Един ден обаче бай Трифон докарал една тексел овца – Бецка, която също преживяла умно. Забелязал другите овце, че Бецка лотарията не я лови и тя все не била заколвана. Ядосали се те и викнали китайските учени от предишните две басни и ги помоли да я “разкрасят”. Те естествено се съгласили, направили Бецка с 8 крака, 5 очи и пера. Като видял това уродливо създание в кошарата си бай Трифон веднага го заклал. Овцете доволни продължили да преживят и да чакат какво ще реши Съдбата. Явно не били толкова тъпи.

Та това са басните по повод това, което ме ядоса. Колкото до мен – аз съм пиле, което явно е оглупяло като кокошка. “Свърши ли?” – той ме гледаше с усмихнати очи – хубав въпрос, вече бях загубила представата и за час…до следващите 4-5 години горе–долу.

Можете да прочетете и други мои разкази (небивалици) и стихотворения.

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *