За ефекта на бумеранга

Всичко, което направиш ще ти върне по три ,затова бъди добър човек” Това основният принцип на на моето възпитание от най-ранна детска възраст. Винаги съм се старала да бъда добър човек по моите разбирания за добро…майка ми ме прегърна, някъде там в мислите ми се появи образът на баща ми , сякаш беше там, но не беше… Цялата публикация „За ефекта на бумеранга“

За картоиграча, който загуби играта на карти

Тъпият ключ не влиза, не то за влизането влиза, ама никаква работа не върши. Това прозвуча ужасно. Поседнах да покачам и да помисля, едва ли е толкова сложно да влезна в един вход. Отворих си телефона: Мъжът ми:”Eй, пиле, просто така си те закачам” Усмихнах се. Добре е. Деница: “Момичета, кажете нещо скучно ми е” то хубаво Дена, ама на мен ми трябва Виктория- не е на линия, звъня й не ми вдига. Звъня по домофоните и пак греда,някой не ми отговаря. Абе мамка му този вход,се оказа егати крепоста. Ще стане по другия начин явно.

  • Извинете,здравейте, не мога да си отключа, ще ми помогне ли- Извадих най-милият си глас и се усмихнах. – Човека се спря взе ключа и започна той да се мъчи. Не ме интересуваше как изглежда или какво говори , важното беше да отвори врата. Успя. Ура. Благодарих на бързо и влязнох победоностно във входа… ми сега на кой етаж живееше Виктория. Бях й идвала милиони пъти на гости, а не помнех нито етажа , нито апартамета. Мъка.

Цялата публикация „За картоиграча, който загуби играта на карти“

За момичето, което обичаше да си прави селфита край басейна

  • И защо се разделихте, Венци – любопиствах, защото обичах клюките.
  • Ми вече не ме радваше, нещо не бях щастлив – Венци прехлъзгваше чашата от една в другата ръка – Аз сложен човек понякога и аз не се разбирам – Намигна ми .
  • Аз пък съм проста, тестногръда и консервативна.
  • Е, глупости, не говори така Гери, има още много хляб в тебе.
  • То хляб може и да има , но това не променя фактите.
  • Правиш се сега ,ей, кой знае преди Никола в гимназията как си ги въртяла ,по двама, по трима Цялата публикация „За момичето, което обичаше да си прави селфита край басейна“

За моментите между живота и смъртта

Пиша гола, защото ме мързи да стана и да се облека. Мдам …това е….. Знаете ли норманите  хора, които пишат блог са “ Eха, броят на хората, който ме четат расте това е толкова хубаво”, аз съм ” Ужас , броят на хората, който ми виждат безумията расте.” Истината е , че аз не обичам хората да мe четат или ако е наложително да прочетат нещо от мен- то първо задължително е  минало през редактор и второ е описано с хубави подредени думи – все едно си слагаш хубави дрехи преди да излезеш навън. В този блог аз съм гола, не че пиша всичко гола, което не лошо идея, предвид горещото време, а метафорично казано- всичко , което четете наистина си го мисля.

Цялата публикация „За моментите между живота и смъртта“

За Алберто Ломбардо доктора търговец, който си отворил ресторант.

Седя и се депресирам. Имам тонове работа, чак да се удавя в нея . Ама аз седя и се депресирам. Изключително “умна” постъпка. Мъжът ми тихо се приближи до мен.

  • Пиле, обичам те искаш ли да дойда да те гушна и да те успокоя.
  • Не, искам да си стоя сама

Загледах в крушката, като че ли очаквах да ми даде отговор на всичките ми въпроси. Телефонът ми звъна – беше Вики: Цялата публикация „За Алберто Ломбардо доктора търговец, който си отворил ресторант.“

За свещеника, който се влюбил в Пенчо и Пенка.

Колкото повече пиша, толкова повече искам да пиша небивалиците си. Това е като едно друго нещо, с което всеки ден измъчвам моя мъж и той горкият вече не знае къде да се скрие. Та мисълта ми ще e за прайда – аз обичам да ходя на такива събития, защото е хубаво всеки да се изразява такъв, какъвто е. Либерализма ми е голям, освен ако не става дума за моят мъж Цялата публикация „За свещеника, който се влюбил в Пенчо и Пенка.“

За концерта на живо,който беше на запис

Основното ми занимание през последните два дни е да плача и да се самосъжалявам и да си лежа в леглото. Това явно ще е депресия. Ама какво да направя, като съм 26 години и нищо не съм постигнала в скапания си  живота си. И понеже съм с малко по-труден характер ще  си остана сама алкохолизирана и говореща си ядосано. Защото направо не си тегля сега ножа ще стане по-лесно и няма да се стига дотам. И за да не ме изкушава много тази мисъл си отворих Facebook-a. Цялата публикация „За концерта на живо,който беше на запис“

За селото, в което живееха архивисти

Почвам да пиша това нещо за 5-ти път. Пет пъти се опитвам да довърша едно тъпо, тъпо нещо и не мога, постоянно го трия и пак го почвам от начало. А имам да пиша далеч по-важни, три статии или бяха четири, две от които много наложителни и да уча за държавен изпит, за магистратурата в края на месеца. Обаче упорито продължавам да пиша тази небивалица – сякаш без нея  света ще свърши. Какво да правя, като се вманичавам  бързо и  не ми минава лесно. Та след 4-тия неуспешен опит лежах на леглото си завита и се самосъжелявах. Мъжът ми се приближи да мен и ме погледна тъжно. Цялата публикация „За селото, в което живееха архивисти“

За кралицата, която си загуби очите  от скука и за пустинята в която вали градушка

Седих до пилоните на НДК и чаках търпеливо, не бързах слънцето ме огряваше и ме караше да се усмихвам. Всъщност ми се искаше да остана по- дълго тук, толкова трудно се бях качила. Опитах да се загледам в хората, но не ми бяха  интересни.  Затворих очи и пред мен се появиха цветни кръгове, усмихнах се. Телефонът ми извънтя със сигурност е съобщение от  мъжа ми – няма от кой друг да е – щях да го видя по-късно. Моят мъж тази сутрин танцувахме вкъщи без музика,  а той ме вдигна на ръце и започна да ме разнася из целият апартамент “Обичам те ” “Обичам те – чуваш ли, че те обичам”. Луда работа. Още със затворени очи усетих как някой ми се хвърля на врата “Гери, Гериии ” Беше Виктория познах я без да отварям очи, щях да я позная дори без да ми проговори косата й миришеше на пролет- тя самата беше пролет. Отворих очи и усмивката й ме заслепи Цялата публикация „За кралицата, която си загуби очите  от скука и за пустинята в която вали градушка“

Езопови басни

Станах от леглото май вече беше нощ – кой ден от седмицата е понеделник, вторник, сряда или четвъртък – никаква идея нямах, дните нещо ми се загубиха. Той стана също и отиде да поръча китайско. Какви дни от седмицата с този същия  човек цели години от моя живот се губеха. Ако някой ме попита какво всъщност съм правила през 19,20,21,22  година от живота си аз мога да му кажа няколко неща основно свързани с него – всичко останало ми е мъгла. Погледнах го имах чувството, че целият ми живот ще мине в мъгла с него. Точно в момента нямах нищо против. Седнах да напиша нещо свързано с това,  което ме ядоса много, преди няколко дни или беше седмица представата ми за време съвсем се разми. Китайското дойде, чатът с приятелките ми извънтя, момичетата отколко време не съм ги виждала… Цялата публикация „Езопови басни“