За коледното настроение

За коледното настроение

Декември месец е време за равносметка, какво си постигнал и какво не си успял през изминалата година. За мен 2018 година беше една динамична година, свързана с много превратности и сложни моменти, може да каже, че беше година на личностно израстване. Беше годината свързана с НЕГО. Знам, че трябва да го пусна, да го пусна и да успешно се справях с тази задача. Все по-рядко ми липсваше  и си мислех за него. Браво на мен, можело значи. Много, много прави са хората, когато казват “Далеч от очите, далеч от сърцето”. Обичах да се кича с медали, за неща които е трябвало да свърша и аз съм успяла. Да ви призная това действа мотивиращо, особено за хора, като мен които са с постоянна хронична депресия. Ето днес свърши това и това – трябва да си горда със себе си и така. Като няма кой да те похвали в живота, сам си го правиш… Спирам вече с празните размишления… Continue reading “За коледното настроение”

За  позитивизма

За позитивизма

Аман от позитивни хора, не аз не съм, напротив, даже може да се каже, че съм въплъщение на негативизма. “Успокой се, Гергана и просто си гледай работата, това се опитвах да си повтарям, ама отвътре черни мълнии летяха към мен”. Какво ми ставаше? Защо не можех да съм позитивен човек, да съм усмихната и миличка и да се радвам на живота. Как на другите хора им се получаваше, на мен не. Може би това ми е най-големият проблем в живота – негативизмът, а сигурно имах и други. Това, че исках всичко да става на моето, че бях асоциална и не умеех да губя. Като се  замисля много ми бяха проблемите… Но най-големият ми беше със социалността – “Трябва да общуваш повече с хора”, то много неща “трябва” в моя  живот, винаги съм мразела тази дума. Не че се оплаквах от живота, ето в този момент се стараех да погледна положително на нещата. Ето седях на топличко, до мен имаше шоколад и мандарини, аз слушах любимата си музика и имах възможност да си пише небивалицата…Кога ли щеше да ми дойде момичето за интервюто… Continue reading “За  позитивизма”